Какво ще прави Ердоган с жените?

Getty Images (Архив)
share

Трудното за жените в Турция тепърва предстои. С оспорван референдум Турция направи авторитарен завой. Много се говори за узаконяването на новия „султан“ Ердоган, за схизмата между големите градове и провинцията, за връщането на смъртното наказание и етническата вражда с кюрдите. Къде обаче са жените в този дебат? Какво ще се случи с техните права и начин на живот в южната ни съседка?

През последните няколко години консервативният ислям стана причина за редица законопроекти в ущърб на жените. Сред тях беше поправка в Наказателния кодекс, която оневинява изнасилвачите на непълнолетни момичета, ако склонят да се оженят за своите жертви. Друго предложение въвеждаше т.нар. „помирител процес“ за жените преди развод. Трето даваше право на лекарите да откажат по „лични убеждения и съвест“ да извършат аборт.

След референдума правозащитните организации в Турция се опасяват, че тези промени могат да бъдат приети набързо и без съпротива. Това ще означава край на малкото привилегии за дамите в Турция. Това ще е крачка назад в миналото, а там ролята на жената е ясно дефинирана – до печката, пералнята и в спалнята.

Повратна точка

Доскоро Турция беше най-напредналата мюсюлманска държава. Докато в Саудитска Арабия обезглавяваха жените за изневяра, туркините можеха да се развеждат, да спорят в съда за издръжка, да заемат високи постове в държавната администрация и армията. Еманципацията на турските жени и скъсването с патриархалните нрави на подчинение и покорство бяха опаковани за износ под формата на сериали.

Докато други държави се удивляваха на Турция от малкия екран, изведнъж ситуацията там коренно се промени. По улиците на космополитния Истанбул започнаха да се забелязват все повече жени с бурки и чароди. Набъбнаха случаите на насилие над жени и девойки, а социалните мрежи призоваваха жертвите към гласност – нека разкажат своите истории. Наблюдатели описваха неизказания страх на туркините, че постепенно са изтиквани в ъгъла, че са заглушавани и задушавани в държавата на „черния турчин“ със здравите юмруци.

Ердоган и жените

Откакто стана президент, Ердоган смени тона към нежната половина на турския народ. Ще припомним неговите изказвания, че мъжете и жените не са равни, че жените са създадени с основната задача да раждат деца (поне три), защото иначе са „непълноценни“. Той се обяви срещу противозачатъчните и контрола на раждаемостта, защото това е форма на предателство спрямо родината, а работата за жените определи като второстепенна дейност.

Но да оставим думите и да погледнем делата.

Министерството на жените и семейството се преименува на Министерство на семейството и социалната политика. Символиката е ясна – мъжете са „закрилници“, а жените представляват уязвима група като сираците, децата на загиналите военни и т.н. Преобразуването донесе критики към Анкара, че налага полово попечителство върху жените от страна на техните бащи и мъже, вместо да им осигури възможност да бъдат свободни и независими личности.

Някои попитаха: Какво става, ако твоят „закрилник“ реши, че не си добре облечена, че си невярна или нечестива?

Ето официални данни – четири от десет жени признават, че са насилвани вкъщи, а само за 2015-та година смъртните случаи са над 300, включително т.нар. „убийства на честта“. Турската държава осигурява закрила на около 3500 избягали от вкъщи жени, но неправителствени организации твърдят, че всяка година има необходимост за настаняване още поне 20 000. Проблемът с насилието има дълбоки корени в социалната тъкан на Турция, а резултатите от референдума вещаят още по-голяма изолация и дискриминация спрямо жените.

След опита за преврат от миналата година и чистката в полицията, армията, съдилищата, медиите и учебните заведения, жените по естествен път застанаха от другата страна на барикадата на репресивния режим на Ердоган и мъжката доминация, която той олицетворява. Събра ги мнението, че защитата на техните права в Турция е фиктивна и само на хартия.

Неслучайно най-силният глас за „Не“ на референдума беше на Мерал Акшенер - ветеран в политика, бивш вътрешен министър или просто турската „Желязна лейди“. Макар че в момента не заема държавен пост, макар че нейната националистическа партия се разцепи на две заради Ердоган, на митинги на Акшенер „случайно“ спираше токът, а някои от участничките бяха брутално атакувани на улицата.

Изолация и самоизолация

Лагерът на Ердоган пък твърдеше, че туркините ще изберат „стабилността“ и „сигурността“, което бе преведено от опозицията като затваряне вкъщи и въздържание от участие в публичните дела. А затварянето вкъщи означава, че жените няма да се образоват, няма да търсят кариерно развитие, няма да пътуват свободно, няма да зависят от себе си, а от другиго.

Управляващите, а и самият турски лидер, периодично напомнят, че жените не трябва да бъдат изолирани, тъй като без тях обществото не може да прогресира. Това лесно може да се обясни като опит за привличане на консервативното и религиозно население от провинцията. И тази реторика донесе резултати.

Победата на новия султан обаче е пирова. Поляризирането в обществото не просто създава предпоставки за етнически и социални конфликти, но и отслабва още повече позициите на жените, които политическият ислям на Ердоган уж боготвори.

Най-добре го каза писателката Елиф Шафак: “Светската държава отявлено се оспорва. Ако те унищожат секуларизма и въведат религиозен ред, тогава нямам никакви съмнения, че жените ще загубят много повече от мъжете“.


Woman.bg / Виктория Димова
 

Водещи новини

Още новини