Медиите в Турция са пред непосилно изпитание

Деветгодишното управление на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и продължаващите дела „Ергенекон” и „Балиоз” („Боен чук“) разделиха страната на два лагера.

Единият лагер твърди, че в Турция протича процес на демократични промени, а другият смята, че страната се движи към диктатура.

Това посочва SЕTimes в кореспонденция от Истанбул.

„Ергенекон” и „Боен чук” са предполагаеми заговори за изграждането на така наречена „сенчеста паралелна държава“ и сваляне на ПСР чрез подклаждане на насилие, което да предизвика военен преврат.

Срещу стотици заподозрени, включително журналисти, се водят дела за евентуални връзки с някой от заговорите.

Най-честите обвинения срещу турските журналисти са „разкриване на секретни документи”, „опити за оказване на влияние върху справедлив съдебен процес” и „водене на пропаганда за терористична организация”.

Първите две обикновено са свързани с отразяването на обвинителни актове и разглеждането на дела като „Ергенекон” и „Боен чук”. По-голямата част от въпросната информация вече е публично достояние.

Третото обвинение е неясна правна концепция, която се използва избирателно срещу журналисти, които отразяват обявената за незаконна Кюрдска работническа партия (ПКК).

Срещу кореспондента на вестник „Радикал” Исмаил Саймаз са заведени десет дела. Той може да бъде осъден общо на 80 години затвор. „В Турция се води борба за надмощие. Журналистите от опозиционните фронтове не се уважават взаимно като колеги”, каза той за SETimes.

Според Саймаз „суверенната държава” твърди, че се бори за демокрация срещу сенчести организации, които имат свои представители в пресата. Опозиционният фронт, към който той включва и себе си, смята, че старият ред се е запазил, но просто е преминал в други ръце и „журналистите, които му се противопоставят, се превръщат в мишени”.

Срещу Ханъм Бюшра Ердал, кореспондент на подкрепящия ПСР всекидневник “Заман”, от 2008 г. насам са заведени 75 дела, всички за отразяването на делата „Ергенекон” и „Боен чук”. Тя смята, че делата за опитите за преврат „са важни стъпки в името на демокрацията”.

Въпреки че би желала между журналистите да има професионална солидарност, Ердал посочва, че това трудно може да се постигне, защото „всяка от страните си създава свой герой и възприема процеса от тази страна.”

Йълдърай Огур, редакционен координатор на либералния и антивоенен всекидневник “Тараф”, обясни за SETimes , че „турските вестници не се занимават само с журналистика” и поради тази причина пресата не говори с един глас.

Огур твърди, че журналистите подкрепят военни преврати, участват пряко в издигането на политически лидери или действат като говорители на държавата или на ПКК по кюрдския въпрос.

Някои от тях, твърди той, имат също изградени връзки с полицията, както и с военни и разузнавателни организации, които излизат извън целите на журналистическата дейност. Според Огур това ги прави „не наблюдатели, а политически участници”.

„Не смятам, че поляризацията е нещо лошо”, каза за SETimes Ерен Кескин, главен редактор на прокюрдския всекидневник „Йозгюр Гюндем”, като се аргументира, че е естествено да се взема страна.

„Потиснатите социални среди не смеят да защитят някои заподозрени журналисти по делото „Ергенекон”, защото те са "действали в името на [миналата] система”, добави тя.

Орхан Еринч, председател на Турската асоциация на журналистите, твърди, че неговата организация, както и други, не допускат дискриминация, когато оказват подкрепа на журналистите в съда.

„Следим процесите срещу всекиго, който отговаря на дефиницията за журналист”, заяви той. Еринч обаче призна, че е възможно асоциацията да не е в състояние да изпрати свои представители на всеки от продължаващите 5 000 съдебни процеса.