През 2023 г. малко над една трета (34,2 на сто) от жителите на Европейския съюз, които не са граждани на страни от общността, са живели в пренаселени домакинства. Това означава, че те не са разполагали с необходимия брой стаи, подходящ за размера на домакинството, обясняват експертите на Евростат в публикация, публикувана днес на страницата на статистическата агенция.
През 2022 г. този дял бе малко по-нисък (32,9 на сто), сочат още данните.
В България делът на чуждите граждани, живеещи в пренаселени домакинства, е бил 18,5 на сто през 2023 г., сочат данните на Евростат. В същото време 30,4 на сто от българските граждани, живеещи в друга страна от ЕС, са обитавали подобни домакинства.
По отношение на гражданите на страни от ЕС, които живеят в съюза, 13,7 на сто от тях са били в пренаселени домакинства през миналата година, спрямо дял от 13,9 на сто през 2022 г.
За гражданите на ЕС, пребиваващи в различна страна от съюза, делът на хората в пренаселени домакинства е бил 20,8 на сто през 2023 г. спрямо 20,5 на сто през 2022 г.
Степента на пренаселеност за граждани на страни извън ЕС през 2023 г. е била най-висока в Полша (53,3 на сто), Италия (50,7 на сто), Швеция (48,3 на сто) и Гърция (47,5 на сто), докато най-ниска е в Кипър (4 на сто), Ирландия (9,1 на сто) и Малта (10,8 на сто), Нидерландия (17,4 на сто) и България (18,5 на сто).
За гражданите на други страни от ЕС нивата на пренаселеност са били най-значителни в Италия (39,9 на сто), Гърция (33,1 на сто) и Германия (24,9 на сто). На другия край на скалата се нареждат Малта (0,3 на сто), Нидерландия (4,8 на сто) и Кипър (5,4 на сто).
Най-високите нива на пренаселеност са регистрирани сред гражданите на Латвия (37 на сто), Румъния (35,2 на сто) и Полша (31,5 на сто), а най-ниски в Малта (1 на сто), Кипър (1,4 на сто) и Ирландия (2 на сто).