Проф. Владимир Чуков е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Сн. нова тв
В началото на август новото британско правителство трябваше да се справи с най-голямото си предизвикателство до този момент, а именно избухването на безредици в цялата страна след убийството на три момичета, убити на музикално събитие от 17-годишен тинейджър, чийто родители са мигрирали в страната от Руанда.
В редица градове избухнаха антимиграционни бунтове, за които властите обвиниха десни движения във Великобритания.
Над 400 души бяха задържани. Сякаш правителството постави акцент върху насилието от страна на местните младежи, като обвини за тяхното подстрекаване американския милиардер Илон Мъск. В притежаваната от него социална мрежа X, последният написа, че „гражданската война е неизбежна“. Някои експерти изразиха съмнението, че в случая правителството на Киър Стармър е заело по-скоро политическа позиция. Те се фокусират върху факта, че неговата управляваща лейбъристка партия, в момента активно подкрепяща в наближаващите президентски избори в САЩ своето американско копие, а именно Демократическата партия, всъщност атакува един от основните спонсори на техните опоненти. Републиканският кандидат-президент Доналд Тръмп заяви, че ще включи милиардера в своята администрация, ако „той има време за това“.
Очевидно е обаче, че на неофициално политическо ниво нещата не стоят точно така.
На 25 август известният журналист, водещ на сателитния про-Мюсюлмански братя канал „Аш шарк“ и ютюб канал, излъчващ от Истанбул Маджид Абдула заяви в ефир, че е получил официално молба от заместник -изпълняващия длъжността Духовен наставник на Мюсюлманските братя Хилми ал Джазар да поиска в ефир амнистия от египетските власти срещу отказ от политическа дейност в страната за срок между 10-15 години. Предложението е правителството на Абдел Фатах ас Сиси да приеме избягалите активисти на МБ, да пусне всички затворници от ислямисткото движение и да забрави последните 11 години /става въпрос за игнориране на антиправителствената дейност на ислямистите, които са осъществили през последните 11 години, т.е. след свалянето на техния президент Мохамед Морси/. Ислямистите обещават, че тяхната дейност ще се ограничи единствено до проповед и благотворителност.
Всичко това става дни след като саудитският телевизионен канал Ал Арабия излъчи съдържание на писмо, подписано от група затворници в Египет, принадлежащи към МБ. В документа те искат амнистия и заявяват, че са били подлъгани от ислямистката формация. Подобна инициатива не е прецедент, особено от по-младите членове на МБ, които манипулирани от групата, напуснаха Египет, но трудно се вписаха в обществата на приемащите страни.
Бившият отговорник за досието Мюсюлмански братя в службата на египетската национална сигурност генерал Адел Азаб обяснява пред Ал Арабия, че моментът за искането на амнистия не е случаен. Според него
западните правителства, чиито държави станаха домакини на избягалите от Египет ислямисти, вече гледат на тях като много тежко бреме.
Става въпрос икономическо, но най-вече политическо. Още през 2014 г. британска политическа партия организира протестна демонстрация пред сградата в Крикууд, западен Лондон – настоящото седалище на МБ в Обединеното кралство с искане ислямистите да напуснат. Египетският правителствен експерт заявява, че призивът на намиращото се във все по-тежко положение ръководство на МБ няма да намери отзвук в официално Кайро. Подобни апели не са прецедент, както и постоянният отказ на обявилите МБ за терористична организация власти в Египет. Ген. Азаб заявява, че цялото религиозно, идеологическо и политическо наследство на двете най-видни фигури на МБ, а именно създателят Хасан ал Банна и идеологът Саид Кутб е отрицание на гражданската държава. Според него МБ е хоризонтална изградена мрежа, която е формирана да няма ръководство, а множественост от лидери, чиновници и активисти, които да се занимават с политика, скрита зад прозелитизъм и корупционна икономическа дейност по цял свят. През ноември 2028 г. организацията ще отбележи своето вековно присъствие с присъствие на т.нар. международна организация на МБ в повече от 80 държави.
Едва през януари 2024 г. бившото британско консервативно правителство забрани дейността на радикалите от партията Тахрир, които бяха много активни в организирането на пропалестинските демонстрации в страната. Те открито подкрепяха терористичната организация Хамас. В тях участваха стотици хиляди араби, мюсюлмани и ляво настроени британци. В египетския вестник „ал Араб“ специалисти по сигурност изказаха предположения, че ако вътрешно политическата обстановка в кралството продължава силно да се влияе от ситуацията в Близкия Изток и активността на различните местни ислямистки центрове не е изключено правителството в Лондон да обяви МБ за терористична организация, както това стана с партията Тахрир. На подобен ход бяха склонни по-скоро консерваторите, които преди месец бяха разгромени от лейбъристите и отстъпиха властта поне за следващите 4 години. На подобен постоянен натиск са подложени от повече от десетилетие всички британски законодатели от представители на държави от Персийския залив, които са големи инвеститори в британската икономика.
Особено активни в анти-МБ си дейност на британска територия са отделни фактори, свързани с Обединените арабски емирства.
Преди седмица палестинско НПО, действащо на територия на ЕС, Евро-палестинската информационна обсерватория обяви интересна статистика за проведените пропалестински демонстрации и прояви от 7 октомври 2023 г. до този момент на целия европейски континент. Според него те са били общо 22 650 на брой и са проведени в 20 държави и по-специално в 605 града. Не е ясно дали Великобритания умишлено е пропусната, но най-много такива прояви се сочи, че е имало в Германия, а именно 3450 демонстрации в 103 града. Испания, Италия и Франция са с около 3 000 демонстрации. В Източна Европа този тип прояви е чувствително по-слаб. На първо място идва Гърция с 320 демонстрации в 5 града, следва Полша – с 250 в 5 града, Босна – със 150 в 7 града, Чешката република – със 70 в два града, Румъния – с 25 в един град /Букурещ/. България не фигурира в статистиката, със своите не повече от 3-4 по-скоро, опити за демонстрации или неотразени от местните медии пресконференции.