Докато украинците са убедени, че могат да победят Русия на бойното поле, европейците са по-склонни да вярват, че крайният резултат ще бъде споразумение чрез преговори. Това установява нов доклад, подкрепен от социологическо проучване в 15 държави (вкл. България), публикуван днес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).
Това важи дори за държави членки на ЕС като Великобритания, Полша и Швеция, най-силните поддръжници на Украйна.
Според изследването масово държавите членки на ЕС не искат да изпращат европейски войски на територията на Украйна. И все пак в цяла Европа има силна подкрепа за увеличаване на доставките на оръжия и боеприпаси за Киев. Тази позиция е най-силно изразена сред отговорилите в Естония (където 74% смятат увеличаването на боеприпасите и оръжията за "добра идея"), Швеция (66%), Полша (66%), Великобритания (59%), Нидерландия (58%) и Португалия (57%). Голям брой също изразяват подкрепа в Испания (45%), Германия (44%), Франция (43%) и Чехия (43%).
България, Гърция и Италия, съответно с 63%, 54% и 53%, смятат, че изпращането на боеприпаси на Украйна е "лоша идея".
Само 24% от анкетираните в България смятат, че "увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжия за Украйна от нейните съюзници" е добра идея.
Повечето европейци не са подготвени да се дават повече средства за отбрана, въпреки войната в Украйна. Само в Полша (53%), Естония (45%), Швеция (41%) и Германия (40%) значителна част подкрепят увеличените разходи за национална отбрана, "дори ако това означава, че трябва да намалят парите в други области като здравеопазване, образование и предотвратяване на престъпността". Но в повечето останали страни преобладаващото мнение (а в Италия, Гърция, Испания и Швейцария мнението на мнозинството) е, че въпреки войната тяхната страна не бива да харчи повече за отбрана.
Европейците са категорично против изпращането на войски в Украйна.
Те обаче не изключват изпращането на свои военни инструктори и части по границата с Беларус. От 54% в Швеция до 90% в България, европейското общество се противопоставя на изпращането на войски.
Анкетираните в Естония (68%), Швеция (54%), Полша (50%), Великобритания (46%) и Португалия (42%) са най-склонни да кажат, че "Европа трябва да подкрепи Украйна в борбата за връщане на териториите, окупирани от Русия".
Онези, които смятат, че "Европа трябва да подтикне Украйна към преговори за мирно споразумение с Русия", преобладават най-много в България (61%), Гърция (59%) и Италия (57%).
Европейските "колебаещи се държави" включват Франция (30% за борба за връщане на окупираното, срещу 36% за преговори за мирно споразумение), Испания (32% срещу 31%), Нидерландия (36% срещу 31%), Германия (31% срещу 41%), Швейцария (29% срещу 42%) и Чехия (34% срещу 46%).
Голям брой европейци смятат, че войната ще завърши със споразумение чрез преговори, като респондентите в Гърция (49%), Италия (48%), България (46%) и Испания (45%) са най-склонни да поддържат това мнение. От изследваните страни само в Естония преобладава мнението (38%), че Украйна ще спечели войната.
В България от анкетираните:
41%, смятат, че войната в Украйна ще приключи "в рамките на 1 до 5 години"
23% смятат, че ще приключи "в рамките на следващата година"
16% от българите смятат, че "Русия ще спечели войната"
13% вярват, че Украйна може да постигне победа на бойното поле.
Само 1% от украинците смятат, че Русия ще спечели войната, докато мнозинството (58%) поддържат мнението, че Украйна ще постигне победа на бойното поле. По-малко от една трета (30%) виждат споразумение чрез преговори като най-вероятния резултат. В хипотетичния случай на получаване на увеличени доставки на оръжия и боеприпаси от съюзниците, тези, които виждат победата на украинското бойно поле като най-вероятния резултат, нарастват до 69%.
Устойчивостта и убедеността са очевидни и в доверието на украинците в техните съюзници, като 72% смятат, че ЕС е надежден съюзник. Тази увереност достига връх от 84% за Великобритания. Ясно изразена е в случая със САЩ (78% положителна оценка), Литва (77%) и дори Германия (76%) и Франция 73%, чиято подкрепа не беше сигурна в първите месеци на войната.
71% от украинците казват, че не биха подкрепили предложението за влизане в НАТО в замяна на съгласието да не си връщат окупирана територия.
Във втори сценарий, представен на респондентите, 45% посочват, че биха предпочели да загубят части от окупираната в момента територия, но да останат суверенни, "със собствена армия и свобода да избират своите съюзи, като ЕС и НАТО".
Само 26% са казали, че биха предпочели т.нар. "финландизация" - да си върнат окупираната в момента територия, но срещу демилитаризация и да станат неутрална страна, която не може да се присъедини към съюзи като ЕС и НАТО.
Останалите 29% не знаят как да отговорят на такъв компромис.
Доверието в армията на Украйна и президента Володимир Зеленски е силно
79% от респондентите в Украйна посочват, че имат "голямо доверие" във въоръжените сили на Украйна, като допълнителни 17% отбелязват "доста голямо доверие". Почти две трети (65%) заявяват, че имат "голямо доверие" или "доста голямо доверие" в президента Володимир Зеленски, въпреки затрудненията на бойното поле и тежестта на поста.
Военната сила на Русия се разглежда като основната пречка пред украинския успех както от украинците, така и от гражданите на повечето европейски държави
Мнението, че военната сила на Русия представлява "голяма" или "умерена" пречка пред Украйна да си върне територията, е най-силно изразено в Украйна (81%), Гърция и Естония (79%), България (76%), Чехия (74%), Полша (73%), Великобритания (72%) и Испания (71%).
Швеция се отличава по този въпрос, като само 56% смятат, че военната сила на Русия представлява основна пречка пред Украйна да си върне територията.
Българите са сред най-скептичните за възможността за политическа промяна в Русия през следващите две години. Само 20% от анкетираните смятат, че промяна е "по-скоро вероятна" или "много вероятна", докато 65% смятат, че е "по-скоро малко вероятна" или "много малко вероятна".
Заглавието е на редактора