Глобалното затопляне засилва турбуленциите

Gettyimages
share

Десетки пътници прекараха няколко дни в интензивно отделение, а един загина след невиждана турбуленция на борда на самолет, пътуващ от Лондон до Сингапур. Това постави въпроса за явлението, което става все по-често и застрашава безопасността на полетите.

„Боинг“ 777-300ER на Сингапурските аеролинии се спусна внезапно от 1800 метра само за около три минути, след което направи аварийно кацане на летище Суварнабхуми в Банкок. Пътници разказаха за сцени на “абсолютен ужас”, като един видял жена с "ужасна рана на главата" и е чул друг "да крещи в агония". Смята се, че британецът Кичън е получил инфаркт, когато самолетът е бил ударен от турбуленцията. Той пътувал със съпругата си, която е сред ранените, за шестседмична ваканция в Сингапур.

104 души са получили медицинска помощ в Банкок, 58 останаха в болница, 20 от които са в интензивното отделение.

Жертва и ранени заради турбуленция в самолет

Повечето турбуленции възникват в облаци, където има възходящи и низходящи ветрове според Саймън Кинг от климатичната служба на Би Би Си, който е бивш офицер от кралските ВВС.

Повечето от тях са сравнително леки, но при по-големи облаци - като купесто-дъждовния гръмотевичен облак например - хаотичните движения на въздуха могат да причинят умерена или дори силна турбуленция.

Има друг тип турбуленция, наречена „чист въздух“. Тя възниква при ясно небе и не може да се види, което я прави проблематична. Случва се при т.нар. струен поток - бързотечаща „река“ от въздух, която обикновено се намира на 16-20 000 метра височина. Триенето между въздуха в струята и околния – двата потока са с различна температура, причинява турбуленция, която трудно може да се избегне – така наречената „въздушна яма“. Например почти е невъзможно да не се случи поне веднъж при полет от Европа до Северна Америка, пише Телеграф.

Самолетите са проектирани да издържат на най-лошото, което турбуленцията може да “хвърли” върху тях, казва пред Би Би Си доцент Гай Гратън, специалист по авиация и околна среда в университета Кранфийлд. „Малко вероятно е“ турбуленцията някога да унищожи напълно самолет, добавя той. Въпреки това не е от полза за машината и пилотите се опитват да я избегнат или да намалят скоростта. Винаги се включват предпазните колани в кабината. Експертите казват, че при екстремни сценарии турбуленцията може да причини структурни щети на самолета в зависимост от това колко силен е вятърът.

Силната турбуленция може да бъде опасна за пътниците във въздуха поради силното вертикално движение, което може да предизвика и така да изхвърли към тавана всеки, който няма колан. Точно това се е случило с пасажерите от Лондон до Сингапур. Но експерти по авиационна безопасност казват, че смъртните случаи и нараняванията в резултат на турбуленция остават рядкост в контекста на милионите полети, които се извършват. В САЩ е имало 163 „сериозни наранявания“ по тази причина на базирани там авиокомпании между 2009 г. и 2022 г. - средно около 12 на година.

Занапред пилотите ще получават конкретни авиационни прогнози, преди да летят, които ще включват метеорологични данни. Те ще могат да проучат тази информация, когато планират своите маршрути. Други самолети пред тях по същите маршрути също ще докладват за всякакви турбуленции.

За пътниците съветът е да стоят с колани по време на целия полет и да не качват тежки предмети на борда.

Някои изследователи смятат, че изменението на климата е направило турбуленцията по-често срещан феномен. Миналата година учени от университета Рединг в Обединеното кралство установиха, че силната турбуленция се е увеличила с 55% между 1979 г. и 2020 г. по типично натоварен северноатлантически маршрут. Те отдават увеличението на промените в скоростта на вятъра на голяма надморска височина поради по-топлия въздух, нажежен от увеличаващите се въглеродни емисии. Изменението на климата затопля океаните, което кара повече вода да се изпарява, добавяйки повече топлина и влага във въздуха. В същото време по-топлият въздух може да задържа повече влага, което води до по-силни ветрове и по-интензивни валежи, което би довело до по-сериозна турбуленция.

Друг проблем е все по-натовареното със самолети небе, което прави решението на пилота да избегне турбуленцията по-трудно, тъй като трябва да поддържа безопасно минимално разстояние от другите самолети в района.

Случаят със сингапурския самолет не е изключение. В нощта на 1 май самолет по маршрута Москва - Банкок на "Аерофлот" попадна във "въздушна яма". Заради явлението "турбулентност при ясно небе" пътниците с незатегнати колани са изхвърлени от седалките и 27 получават травми с различна тежест. През юли 2014-а самолет на Южна Африка, насочил се към Хонконг, бе засегнат от силна турбулентност. Ранени са 20 души преди благополучното приземяване.

Терминът "въздушна яма" идва от зората на авиацията, по времето, когато пилотите на открити биплани са вземали по-авантюристично настроени пътници за разходка с "летящата си машина". Тези самолети с две крила едно над друго са летяли със сравнително ниска скорост. Когато самолетът навлезе във въздух, който вместо просто да си седи на едно място, се движи леко нагоре или леко надолу, траекторията на самолета се променя по същия начин. Въздушни ями формално не съществуват, но изразът традиционно се употребява и днес.

"Първото нещо, което трябва да се разбере, е, че в различните​ точки на земната повърхност температурите са различни, обяснява Том Бън, бивш пилот, терапевт и основател на програма за борба със страха от летене. Например повърхността на езерото е по-студена от брега наоколо и разораните​ ниви са различни по температура от неразораните. Топлият въздух е по-лек от студения. Топлият въздух се издига, а студеният се спуска. Когато самолетът реагира на променящия се въздушен поток, ние чувстваме това, което се нарича "въздушна яма".

Водещи новини

Още новини