Чисто политически, особено в Западна Европа, войната в Газа има много по-голям разделящ ефект, отколкото руската агресия в Украйна. Това коментира в предаването на Дарик “Кой Говори” заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
По думите ѝ особено в страни, в които има традиционна подкрепа за Израел, а същевременно има големи мюсюлмански общности, като Германия, Нидерландия, се наблюдава голям публичен отпор срещу тези политики.
“Създава се вътрешен проблем за сигурността, както и вътрешни разделения в много европейски общества. Едни вътрешни разделения, които са си там и дремят под повърхността. В резултат на на този конфликт много лесно могат да се събудят и биват събуждани, особено от крайната десница, с такива силно антиислямски послания, в голяма част антимигрантски послания”.
Тези политически разделения стъпват върху едни ценностни разлики, коментира Чернева и изтъкна настроенията сред младите по темата с конфликта между Израел и Палестина.
“Голяма част от младите европейци са със силно пропалестински възгледи. Един революционен полъх има в много страни от Европа. Аз си говорих с няколко такива млади момчета и момичета, които наистина са убедени, че това е поход срещу старите колонизатори. Има един дух на 68-ма година, който периодично се възражда”.
Според Весела Чернева, когато се разглеждат процесите в Съединените щати по линия на Израел и Палестина, трябва да се отбележи, че там много повече става дума за етнически и религиозни общности, които имат близки връзки с различни части от американски елит.
“Затова е толкова важно за Джо Байдън, защото той от една страна не може да си позволи да отстъпи от традиционно произраелските позиции на американските администрации, от другата страна има наистина голям отпор особено сред американските младежи. В Европа обаче това е много повече един дебат в рамките на обществата, отколкото в рамките на елитите”.
Словакия расте в икономически план, но политически все повече затъва, коментира Чернева. По думите ѝ останалите страни членки изпитват притеснение накъде може да тръгне Словакия във външнополитически план.
“Словакия е много интересен случай, защото по много неща е много сходна с България. Разделението, качеството на медиите, способността за проникване на фалшиви новини и пропаганда, идеята, че журналистиката трябва да бъде преди всичко в услуга на управляващите. Фактът, че могат да се измислят такива малки или по-големи проекти на политическо инженерство, които да абсорбират свободния вот. Очернянето на реформистките и либералните формации и то с една съзнателна тактика. И в крайна сметка тази сплав между корпоративен вот и държава, която ние познаваме тук, там функционира по много сходен начин”.
За бъдещето на Словакия Чернева прогнозира, че след атентата ще видим едно правителство, в което Фицо има много повече свободата да прави каквото си иска и след президентските избори, няма да има кой да го спира и озаптява.
Крайната десница сама по себе си не е толкова жизнено опасна, колкото преди пет години, коментира заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика.
“Преди пет години те наистина декларираха, че искат да разформироват Европейския съюз, да сложат край на политически проект Европейски съюз. Днес те по-скоро заявяват, че искат да влязат вътре, за да го реформират, да го променят в посока на повече национални решения и по-малко общности решение. Ироничното е, че именно тези страни и тези партии от крайната десница - Марин Льо Пен във Франция, “Вокс” в Испания, Орбан в Унгария - те имат много малко общо, когато започнат да говорят за суверенитет. Защото суверенитетът на Италия и суверенитетът на Франция, ако го извадим извън контекста на Европейския съюз, няма много допирни точки, да не кажем че има доста противоречия и сблъсъци. За френските националисти най-големият враг не са левите националисти, а италианските националисти”.
В тази връзка Чернева изтъкна, че слуховете за голямо обединение на крайната десница са доста преувеличени. Въпреки това обаче, според нея, все повече ще виждаме как решения, свързани с външната политика и политиката за сигурност на ЕС, за които е необходимо единодушие на всичките 27 страни членки, ще се вземат все по-трудно, имайки предвид възхода на крайната десница.