След като светът и най-вече западноевропейците живяха дълги десетилетия в заблудата, че след Втората световна повече войни в Европа не може да има, един разбеснял се… обратното на гений… реши да ги събуди от съня им.
Някои от нас – пò на изток, имахме някои съмнения относно прекаления оптимизъм, поради историческата и географска близост до източника на геополитическия рак – Кремъл.
Събуждането беше важно да се случи, начинът – отвратителен. Но в историята, струва ми се, най-тъпото, което може да се сложи, е думата „ако“ – ако се беше случило онова, а не това. Няма начин. Всичко в този свят, казват някои философи, е неизбежно, щом се е случило, ако е било избежно, нямаше да се случи.
Важното е, че Европа, ЕС, НАТО, САЩ и светът прогледнаха. Българите… не чак толкова, но и това ще се навакса от световната инерция. О, не се заблуждавайте, че няма. Палачинката започна да се обръща на най-високо ниво.
Но на 24 февруари отбелязваме точно една година от началото на садистичния експеримент по възкресяване на чудовищата на 20 век: сталинизма, войната и опитите за възстановяване на сферите на влияние.
Да, сферите на влияние. Помните ли, че в началото – малко преди нахлуването – си позволяваха да поставят условия на демократичния свят и да искат ограничаване на НАТО в рамките му от преди 1997 г. Тоест: без Румъния и България. Искаха отслабване на източния фланг, за да допълзи сферата им на влияние до старите си съветски граници. Да, може и да сте забравили, но това се случи. Точно както се случи и това: лъгаха и мазаха ден след ден, че „няма да нападат Украйна“ и че „само хора без морал биха си помислили, че ще нападнат Украйна“. „Братска“ Украйна.
Същата „братска“ Украйна, върху чийто цивилни и до днес не спират да сипят бомби.
А какво има засега след инвазията на „Руский мир“ в независима Украйна? 6,3 милиона украинци са потърсили убежище в Европа, а още 6,6 милиона са все още в Украйна, но вече не в родното си място – вътрешна имиграция.
Липсват ясни данни за отвлечените към Русия. Кремъл ги нарича бежанци, но те са пленници. Цивилни хора – военнопленници… това може само във война с Русия да се случи, няма друга „глава“, която да роди такава безчовечност, освен кремълската.
По данни на различни международни организации, тези хора – изпратените в Русия насила – са разделяни на различни групи, като някои от тях минават през „превъзпитаване“ (стар метод, от 20 век, на комунистическите диктатури), включващо индоктринация, промиване на мозъка и какво ли още не; в тази група са и много деца, отвлечени от Украйна.
По данни на Дойче Веле, цитиращи ООН, хуманитарната ситуация в Украйна се срива с жестоки темпове – около 40% от населението е зависимо от хуманитарна помощ. Икономическата ситуация също е катастрофална – БВП се е свил с 35% и около 60 на сто от населението живее на прага на бедността. Руските атаки са унищожили инфраструктура за около €130 милиарда.
Същевременно, светът застана на страната на Украйна и тя
получи, получава и ще поучава военна, хуманитарна и финансова помощ. Дотук над €70 милиарда, като САЩ оглавяват списъка на донорство. Страните-членки на ЕС участват общо с около €50 милиарда, а Германия е един от най-големите дарители на въоръжение. Още военна помощ, за около €2,2 милиарда, е предвидена за през 2023 г.
Като резултат на „демилитаризацията“ на Путин, НАТО засили източния си фланг, бойни групи са разположени в балтийските държави и военновъздушните патрули на Алианса са засилени. Очаква се и приемането на Швеция и Финландия в НАТО, което – определено – е обратното на онова, на което Путин се надяваше.
Цитирана от БТА, Френс прес съобщава данни на Норвегия, според които „военните загуби са главозамайващи – 180 000 убити и ранени руски войници, 100 000 украински. Други западни източници говорят за по 150 000 жертви във всеки лагер. За сравнение, по време на десетгодишната война в Афганистан (1979-1989 г.) загинаха 15 000 съветски войници“, а след това СССР се разпадна.
Същевременно, частната „Вагнер“ (която подозрително напомня SS) използва все повече затворници, а и възстановиха практика от Втората световна – военни части държат на прицел своите в тила и застрелват всеки, дръзнал да дезертира.
Френс прес обобщава и „покъртително голям дял цивилни жертви“. В Мариупол, след три месеца руски обстрели, са загинали над 20 000 цивилни украинци, според оценка на Киев.
Общо 30 000 до 40 000 са изгубили живота си в конфликта по данни от западни източници. В края на януари ООН изчисли, че убитите и ранените са 18 000, но призна, че „реалните цифри са значително по-големи“. Над 400 от жертвите са деца, заяви Киев.
Кремъл и до днес отрича да стреля по цивилни, дори напротив: наративът на кремълските тролове е, че „военната операция“ се бави, именно защото добрите руснаци пазят цивилното население.
В Днепър крилата ракета взе живота най-малко на 45 души В ЖИЛИЩНА СГРАДА, включително шест деца. Кремъл отрече. Кремъл, между другото, до днес отрича катастрофата в Чернобил да има повече от 31 жертви… (Ранени: 134; обявени смъртни случаи: 31) – което е красноречиво и показателно за това каква е достоверността на излизащото от Кремъл. Същият Кремъл, който се кълнеше, че никога няма да нападне Украйна, докато не я нападна все едно беше най-естественото нещо на света, докато поддръжниците на режима, свикнали и обикнали лъжата, никак дори не намериха за обезпокоително, че думите и действията така се разминават.