Първо: Аржентина и през 1986 г. не заслужаваше, и вчера не заслужаваше, но за това след малко…
Преди това:
Ало, FIFA, нали „без политика!“… Какво стана? Какво прави френският президент Макрон на подиума? Мбапе, горкият, не може сума ти време да се отърве от него – че като го набара да се снима с него, че го прегръща, че рейтинг си вдига, че го тупа, пак го прегръща, Мбапе се опитва да се отскубне, оня не го пуска – сакън някоя камера да не го изпусне…
Сега сериозно: погледнете кадрите с Макрон и Мбапе. Мбапе е не само тъжен от загубата, видимо му е неприятно това фамилиарничене на Макрон – прегръща го, дърпа го, държи го в прегръдка дълго време, говори му на дълго и широко, Мбапе му отвръща само с по една сричка и се опитва да се отскубне, ръцете му са далеч – далеч от „прегръдка“, а президентът се е вкопчил в него като досадник в дискотека. Всички се сещаме защо: за рейтинг, да се покаже като „човек от народа“, футболен фен, пламенен, „приятел“ с Мбапе – героят. Жалка работа.
Всякакъв политически PR се изпробва на гърба на Световното. Но иначе се декламират като политически независими и зона свободна от политика – гонеха за лентички по ръцете, заплашваха с картони, че даже гонеха ирански жени, че носели тениски със снимки на убитата Махса Амини (!!!). Защо? Защото „без политика“, а после Макрон се опитва да се натиска с Мбапе.
А за да е пълен т**ак: цялото фиаско с даването на домакинството на Катар е започнало с натиск от предишния френски президент Саркози, който натискал Платини да натисне FIFA за това домакинство. Защо? Защото малко след това Катар купили самолети от Франция. $$$$$$
Но иначе „без политика“.
А какво значи камилската дреха, която метнаха на Меси? Не се подигравам с това „камилска“, тя просто е традиционна за Катар и се прави от камилски косми.
Традиционна дреха на арабската страна, която да се сложи върху този, когото смятат за номер едно и то в най-важния момент в живота му – хич не е рекламно послание с геополитическа нотка, нали?
ВЪРХУ фланелката му, върху номера му, върху името му, върху емблемата на аржентинската федерация. Пред очите на целия свят. Вижте нашите традиции, те вървят в комплект с нашите ценности обаче! Най-великият – Меси – ги рекламира пред всички вас, значи са правилни! А нашите ценности, които вървят в комплект с нашите традиции, са – както вече показахме: незачитане на човешкия живот, човешките права и елементарни достижения в общуването между хората и половете през 21 век. НО МЕСИ Е ОБЛЕЧЕН В НАШИТЕ ТРАДИЦИИ! Така че: млъквайте!!!
А безумците, които ходят като мухи без глави и повтарят, като навити на пружини: „не политизирайте футбола“, може да пробват да си извадят главите от зад****те и да погледнат доколко политиката на диктаторите се е просмукала в любимата им FIFA. Дотам, че самите служители на FIFA да се опитват да се държат като диктатори – опитали се да конфискуват снимките на журналисти, хванали как мароканецът Хакими се кара с шефа на FIFA Инфантино.
Всички защитници на FIFA и политическите им PR акции не е зле да седнат за секунда и да напишат в Google „Олимпийски игри Берлин 1936“.
По същия начин Хитлер е използвал спорта за политически PR, както и днес се използва. Страната домакин е миела лицето си на световен форум, пробутвала е политиката си, опитвайки се да я прокара под формата на жестове (нацистките поздрави, свастики), говорена е, дискутирана, НОРМАЛИЗИРАНА.
След камилската дреха, с която покри името, номера и емблемата на екипа на Меси, какво направи емирът? Плесна дружески Меси по врата – както се прави с малко дете, с което се гордееш.
Какво говори това? За вас Меси може да е Бог, но за мен е просто служител, вижте ме как го плескам по вратлето и той търпи, къде ще ходи, а и се облече в каквото му казах да се облече. А не съм поискал да ми танцува, а не е затанцувал.
Сега за Аржентина конкретно.
Не заслужаваха, според мен. Както не заслужаваха и през осемдесет и шеста, когато Марадона вкара най-известния гол… с ръка. Що за послание? Най-известното ти постижение да е измамата? Измамата се поощрява. Лъжи, мажи, всичко е позволено, победителите никой не ги съди.
Спортът не е за това, съжалявам. А, ако Е ЗА ТОВА, значи отдавна е политизиран и са прави хората, които казват: спортът към войната се отнася така както порното към секса. И се използва за всичко и на всяка цена. И не ми излизайте тогава с това лицемерно: „без политика“.
Ди Мария спечели дузпа с измама. След което психологическото преимущество беше на страната на Аржентина. В целия мач се видя, че превъзходството се сменяше според психологическото преимущество в даден момент. С тази инжекция фалшиво самочувствие (с дузпата) ходът на мача беше обърнат рано-рано.
Аржентинците показаха страхотен талант и НИКАКВО спортсменство. Симуланти, които играят в същото време агресивно. И не по английски агресивно, а ку**ачката агресивно – падне и вдигне бутоните нагоре, та да те ритне (уж случайно), дърпане, бутане. Ама те всички го правят, ще кажеш. Всичко си има граници, за аржентинците – нямаше.
Вратарят Мартинез се изгаврил с Мбапе, че да му запазели минута мълчание в негова памет… За кое? Че ти наниза ЧЕТИРИ гола в един мач? Смешник. Супер талант, а дребна душичка.
Държаха се селяндурски и срещу Нидерландия. Паредес се изцепи да ритне умишлено топовен удар към скамейката на противника в 87‘ минута и то след като е извършил фал. Що за поведение беше на Меси да крещи: „Кво гледаш, глупак! Махай се!“ на Вегорст? Вегорст искал да се ръкува с него, а „божеството“ не било в настроение и не се свени пред камерите, пред цял свят да се „демонстрира“.
Като спечели най-великото отличие, което съществува в неговата професия, „божеството“, примерът за поколения деца, примерът за подражание се изцепи: „Ние сме шампиони, на майка ви в…“
Елегантно.
**@ ти и футбола, щом двете му най-големи звезди са Меси и Роналдо. Единият се помисли за по-голям от самия футбол и се изпокара с всички треньори, другият се помисли за божество и реши, че всичко му е позволено. Ако бях като Меси, щях да кажа: „на ***** ви у футбола“, ама не съм, та затова няма…
Но…
… но, въпреки всичко, ТОВА беше най-доброто Световно, което съм гледал, с най-добрия и красив футбол. Удоволствие за публиката въпреки всички скандали с организацията. Футболистите го направиха ВЪПРЕКИ FIFA и ВЪПРЕКИ домакините.
И ТОВА беше най-великият финал, който съм гледал. Може и да не спечелиха онези, които да смятам, че заслужаваха да спечелят, но самият финал, качеството на футбола – дори и от аржентинския отбор, който вече не мога да понасям – беше уникално. Не си спомням друг финал да е предлагал такова качество, такава емоция и толкова уникални моменти, отигравания, комбинации, микро инфаркти и максимално футболно удоволствие. Абсолютно заслужено качество за финал на уникално добро Световно първенство. Имахме нужда от подобно развлечение в края на тази година. Беше най-доброто от много десетилетия насам.