Защо влиятелният американски сенатор Линдзи Греъм предприе посещение в Турция, Ирак и накрая отиде в Североизточна Сирия? Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Само няколко дни след като Иран обяви, че подновява посредничеството между Сирия и Турция, с цел подобряването на отношенията между тях, влиятелният американски сенатор Линдзи Греъм предприе посещение в Турция, Ирак и накрая отиде в Североизточна Сирия. Без официално да е натоварен от управлявания от демократите Вашингтон, изключително активният републиканец в американската външна политика по време на мандата на предходния американски президент Доналд Тръмп, се
обяви за инициатива за осъществяване на диалог между Анкара и прокюрдските Сирийски демократични сили /СДС/.
Неговата идея е да бъде предприет поредният опит за помирение, с презумпцията да бъде предотвратена поредната турска военна операция.
Греъм посети известния лагер ал Хол, където живеят около 50 000 членове на семейства на джихадисти от ИДИЛ. След това направи визита и в два затвора /Гуиран и Индустриалната гимназия/, в които са задържани по-голямата част от пленените бойци на ИДИЛ и които са охранявани от СДС. В пика на ескалацията на турско-кюрдското напрежение кюрдите заплашиха, че ще вдигнат охраната и ще пуснат джихадистите на свобода, което е изключително силен инструмент за натиск не само върху американците, но особено върху европейците, които имат свои контингенти в Североизточна Сирия.
Американiкият сенатор посети и част от обявените от Турция бъдещи директни цели на своята пета операция на територията на Сирия. Става въпрос за Манбидж и за Айн ал араб /Кобане/. Първото селище заедно с Тел ал Руфат бяха определени като цели на планираната турска военна инвазия. Интересното е, че Греъм направи срещи с представители на СДС, както и с цивилната администрация на кюрдската автономия. Пред тях той изложи своите предложения за помирение с Турция.
В своя статия, която публикува в сайта „Фокс нюз“ Греъм даде пояснения на офертата си към двете антагонистични страни. Според него „проблемът в Североизточна Сирия е разделен на две части. Първата е свързана със законните опасения на Турция за нейната национална сигурност“. Той акцентира върху факта, че „Анкара е член на НАТО и дългогодишен съюзник на САЩ. Вторият е свързан със СДС, които участват в борбата срещу ИДИЛ.“ Сенаторът добавя, че Вашингтон трябва да признае страховете на Анкара и да установи буферни зони за групите, които Турция възприема като терористични субекти. В същото време обаче влиятелният политик е на мнение, че неговата страна трябва да продължи да подкрепя кюрдите по начин, че да има гаранция, че ИДИЛ няма да се върне на терен.
В своя материал Линдзи Греъм развива тезата, че „най-жизнеспособното решение е да се развият търговски отношения между турското правителство и жителите на Североизточна Сирия“. За целта той пояснява, че „в този регион има петролни залежи, които с повече инвестиции могат да произвеждат по-големи количества петрол, а това ще е от полза за петролния пазар." Това е валидно както за икономиките на Североизточна Сирия и Турция, така и в глобален план. Всъщност Греъм развива за пореден път тезата, че районите, които се контролират от кюрдите трябва да бъдат откъснати от икономиката на територията, администрирана от правителството на Башар Асад. За целта преди месец и половина САЩ вдигнаха санкциите върху Североизточна Сирия /провинциите Хасака и Дейрезор/, произтичащи от закона „кайсър“, който наложиха върху Сирия. Новото е, че в експлицитен план е казано, че икономическото развитие, което предвиждат САЩ за кюрдския регион ще бъде базирано преди всичко върху развитие на енергодобива.
С други думи, американският законодател предлага да бъдат предоставени на Турция „икономически изкушения“ и тя да бъде поощрена да инвестира в нефтените и газовите находища в Североизточна Сирия в замяна на помирение с кюрдите и създаването на буферна зона. Вероятно става въпрос за това, което Анкара нарича „зона за сигурност“, за което обаче не се дават подробности. По този начин Греъм е на мнение, че ще бъдат разсеяни страховете на Турция за нейната сигурност, това което до този момент САЩ не успяха да постигнат.
Експерти подчертават, че тезите на Греъм не представляват официално американско предложение и позиция на Белия дом. Те не притежават капацитета на незаобиколим инструмент за натиск върху двете противоборстващи страни. В същото време те получават статута на „висяща оферта“, която в случай, че се върне републиканската администрация на власт във Вашингтон, ще бъде проучена много внимателно. Това се случваше много често, когато в Белия дом беше личният приятел на Греъм Доналд Тръмп.
Вероятно поради тази причина новоизбраният /или по-скоро завърналият се отново начело/ ръководител на управляващата в Североизточна Сирия партия Демократичен съюз Салих Муслим заяви: „Ние сме готови за диалог с всички страни, в това число и с Турция, с цел разрешаването на сирийската криза.“ Все пак за медиите той допълни, че „Турция е окупирала райони в Северна Сирия, Африн и Тел Абияд и е прогонила хиляди хора от домовете им“. Според него преди да започне какъвто и да е диалог, тези хора трябва да се върнат в домовете си.
В пряка връзка с визитата на американския сенатор в региона местни медии отбелязват, че делегация на антитерористичната коалиция, съставена от американски британски и френски военнослужещи, е посетила град Манбидж. Това става за пръв път след напускането й на това сирийско селище през 2019 г., и преди реализацията на последната турска операция „Източник на мир“. Според кюрдски източници антитерористичната коалиция е предложила на местните военни власти, представени от прокюрдския Военен съвет на Манбидж да напуснат града срещу гаранция от страна на Турция да не напада територии, източно от река Ефрат. В същото време от цитираната военна структура опровергават официално, че въобще е имало подобно предложение. На срещата се било дискутирало единствено поведението на кюрдите в случай на евентуална турска атака. Нещо повече, представителите на СДС са декларирали, че ако турската армия предприеме десант срещу кюрдските позиции, тогава „бойците на СДС не биха били в състояние да се противопоставят на натиска на ИДИЛ, който според кюрдите ставал все по-силен“. На този етап не е ясно как ще се развият събитията,
ако все пак турската армия предприеме обещаната от Ердоган офанзива срещу кюрдските анклави Манбидж и Тел Руфат.
Според кюрдския изследовател Фарид Саадун планът на Линдзи Греъм е трудно приложим, тъй като има твърде много детайли, които остават неизяснени. В това число и съдбата на анклавите в Североизточна Сирия, които са под контрола на правителството в Дамаск. В тях Русия вече изпрати подкрепления в очакването на потенциална турска атака. Експерти отбелязват, че Турция и кюрдите използват тъждествени инструменти за натиск върху западните партньори. Ако Турция използва „отлагателното вето“ за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО спрямо САЩ, то кюрдите използват заплахата да освободят джихадистите от охраняваните от тях лагери и затвори спрямо САЩ и европейските партньори.