Учени изследват как се движат големи скални късове по склонове, като пускат оцветени сфери от хеликоптер в швейцарска планина, съобщи Ройтерс.
Най-голямата от тези "тестови скали" тежи 3200 кг. Макар и спуснати на едно място, всички поемат различен път, предава БТА.
Със затоплянето на високопланинските райони заради промените в климата, замръзналите скали се освобождават и рискът от срутвания нараства в целия свят.
През февруари замръзнала скалиста маса се откъсна от хималайски връх, уби 200 души по пътя си и разруши водноелектрическа централа.
"Докъде ще стигне скалата, как ще отскочи, колко високо ще отскача... това са въпроси, на които можем да отговорим", каза физикът Андрин Кавизел, един от учените работещи по проекта в планината Шраубахтобел, близо до границата с Лихтенщайн.
От три години екипът от Швейцарския федерален институт за изследване на горите, снеговете и околната среда пуска тежките сфери от различни планини, вече стотици пъти. Така специалистите събират данни за компютърна симулация, която да може да установи къде ще спре скалата с точност до 1 м.
"Ние обаче никога няма да можем да отговорим на въпроса "кога" - каза Кавизел. - Това не е в модела ни".
Учените нямат много данни за срутванията. Една от причините е, че често те са в отдалечени райони. Нови технологии обаче вече помагат да бъдат регистрирани повече големи срутвания.
Именно сеизмични сензори дадоха информация за срутване в Тибет миналия месец, за което никой не съобщи. Сриналата се в него скална маса е изчислена на 40 милиона кубични метра - достатъчно да запълни 16 000 олимпийски плувни басейна.
Този вид технология може да помогне да бъдат регистрирани бедствия в Хималаите, където много държави са с малко ресурси за спасителни работи.
През 2012 г. Кристиан Хюгел от университета в Цюрих и колегите му публикуваха резултатите от изследване, според което има голямо увеличение на значимите срутвания в Алпите и то съвпада със затоплянето след 80-те години на миналия век.