Съдбата на Минск се решава в Москва под натиска на Вашингтон, пише руският в. "Комерсант".
Печатът коментира продължаващите протести в Беларус срещу обявената победа на несменяемия от четвърт век държавен лидер Александър Лукашенко в президентските избори на 9 август и осъденото вече от Запада грубо полицейско насилие. Опозицията не признава данните на ЦИК, настоява за оставка на държавното ръководство, освобождаване на политзатворниците и нови честни избори.
Москва се затвърждава като посредник между Минск и Запада, посочва "Комерсант". Доказват го вчерашните преговори на руския външен министър Сергей Лавров с първия заместник-държавен секретар на САЩ Стивън Бигън. На срещата Бигън сякаш се обръщаше към Лукашенко, който все така отказва преки контакти със западни политици. А Лавров акцентираше върху това, че Лукашенко полага всички усилия за "консолидация на обществото". Новините от Минск впрочем сочеха обратното. Властите все повече затягат гайките, но това не плаши протестиращите в беларуската столица, изтъква всекидневникът.
"Известия" цитира беларуски опозиционери, уверили, че Минск ще поддържа тесни икономически отношения с Русия дори при смяна на властта. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изрази надежда, че това желание абсолютно доминира в Беларус като цяло", припомня вестникът. Според него с резки изявления по адрес на Русия в Беларус се откроява най-вече Светлана Алексиевич, носителката на Нобеловата награда за литература за 2015 г., призована днес на разпит в следствието като свидетел по наказателно дело срещу опозиционния Координационен съвет.
Светлана Алексиевич
Синодът на Руската православна църква уволни главата на Беларуската - патриаршеския екзарх митрополит Павел, възмутен от грубото разпръсване на протестите, съобщава "Труд" наред с други издания.
"Това съществено ще намали шансовете за намеса на външни сили в църковните работи", коментира в "Комсомолская правда" руският православен публицист Егор Холмогоров. Новоназначеният екзарх, епископ Вениамин - беларусин по народност, неслучайно подчертава според него мисълта на руски светители, че както е неделима Пресветата троица, така не може да бъдат разделени Русия, Украйна и Беларус. Всички те заедно са Светата Рус.
"Беларуските свещеници от новото поколение имат напълно демократичен светоглед, те пътуват до Евросъюза и виждат как живеят хората там, и им се ще да живеят по същия начин, а не в лукашенковия феодализъм", заявява обаче пред "Московский комсомолец" специалистът по въпросите на религията Роман Лункин.
Русия няма икономическата възможност да включи Беларус в състава на федерацията, а и геополитическите рискове са толкова високи, че това не е в интерес на Москва. Така отговаря беларуският опозиционер Павел Латушко, бивш министър на културата, помолен от "Новая газета" да коментира твърдение на Владимир Жириновски, водача на руските либералдемократи, че още тази година Беларус щяла да стане част от Русия.
Беларуските власти продължават репресиите, пренебрегвайки икономиката, пише "Независимая газета".
Кабинетът в Минск е принуден да орязва държавните разходи, тъй като намаляват доходите в бюджета - засега само заради петролните проблеми с Русия и последиците от пандемията. При по-нататъшна ескалация на конфликта между властта и обществото експертите предричат трудни времена на Беларус, се казва в материала.
"Заради протестите страната вече е изгубила половин милиард долара и още не е ясно колко ще са косвените загуби", заяви вчера президентът Лукашенко на среща с финансовия министър. Но според местни икономисти това е само началото, посочва "Независимая газета".
"Пред Беларус се очертава риск от фалит по държавните дългове", пише "Взгляд" под заглавие "Беларуските предприятия може да бъдат разпродадени на търг". Политическата криза в страната на фона на трудната икономическа ситуация в света предизвика спад на валутните доходи на страната. Русия е основният кредитор на съседната държава. Минск дължи на Москва почти 8 милиарда долара. А Лукашенко почти няма валута в хазната, затова пък Русия проявява интерес към беларуската промишленост, пояснява изданието.
"Приятелството на Беларус с Русия се базира на икономически интерес, затова дори смяна на властта в Минск няма да влоши двустранните отношения", убедени са експерти, цитирани във "Ведомости".
"Продължат ли протестните стачки в Беларус, страната ще остане без средства, за да си плаща дълговете. До момента Русия редовно се съгласяваше да рефинансира беларуските кредити. И сега Москва би могла да използва рефинансирането като политически инструмент", отбелязва "Свободная преса".
"Проблемът е, че далеч не всичко в политиката се решава с пари. Например внушителният кредит от 3 милиарда долара, предоставен от Русия на украинското правителство на Виктор Янукович по време на Майдана, не му помогна да се задържи на власт и изобщо не попречи на Украйна да завие на Запад", припомня руският всекидневник.