След месеци на преговори страните от Европейския съюз най-сетне постигнаха споразумение по дългосрочния бюджет на 27-те и по плана за възстановяване от коронавируса. Като част от пакета те се ангажираха да похарчат 30% от бюджета за постигане на климатичните цели. Къде обаче всъщност отиват парите и за какво се използват?, пита ДПА.
Когато някогашният министър на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен се кандидатира да председател на Европейската комисия миналата година, тя се представяше като борец срещу климатичните промени.
"Трябва да стигнем по-далеч. Трябва да се стремим към повече", заяви тя в речта при представянето на кандидатурата си в Европейския парламент.
"Искам Европа да стане първият климатично неутрален континент в света до 2050 година", заяви Фон дер Лайен. Тя бе избрана и от декември 2019 година оглавява Европейската комисия. Под нейното ръководство ЕК, макар първоначалното предложение да датира от преди нейното председателство, предложи за климатични цели да бъдат похарчени 25% от седемгодишния бюджет на ЕС и от пакета за възстановяване от коронавируса.
Европейските правителства настояха дори за още и се ангажираха да похарчат 30% от бюджета на ЕС за климата, което е с 10% повече спрямо 2014-2020 година. При общ бюджет от 1,8 трилиона евро климатичните разходи излизат 600 милиарда евро.
Макар това да звучи добре, природозащитниците остават скептични.
Проблемът сега е, че това се превърна в мащабен зелен пиар, казва Беренис Дюпо, която работи в областта на селското стопанство за European Environmental Bureau, мрежа от различни екологични организации.
Тя коментира, че по-голяма част от разходите, които ЕС поставя под шапката климатични разходи - около 50% - всъщност няма да отидат за природата, а са за Общата селскостопанска политика на ЕС, без да са определяни допълнителни критерии.
"Голяма част от парите се дава като преки плащания на земеделците в подкрепа на доходите им", уточнява тя.
Понеже Комисията очаква фермерите да спазват разпоредбите за опазване на околната среда, въведени от ЕС, тя автоматично включва 20% от директните плащания към климатичните цели.
По думите на Дюпо обаче, тъй като стандартите са абсолютният минимум и никой не проверява за какво фермерите са използвали парите, процентът не отразява действителността.
Дюпо твърди, че до голяма степен този подход, който според нея не е научно доказан, произтича от политически натиск. Комисията често зависи от одобрението на 27-те правителства в Евросъюза, така че нейните правила целят да се постигне баланс между различни интереси.
"Министрите на земеделието от членките на блока пък няма да се съгласят с орязване на финансирането за фермерите и вместо това да се финансират чисто климатични дейности", казва Дюпо.
"Те няма да оцелеят политически, ако го направят. Не искат да пипат купчината пари, която се харчи за социални проблеми и да я пренасочат към климата, допълва тя.
Европейската комисия отхвърля твърдението. Това е най-големият зелен инвестиционен пакет, който светът е виждал някога, заяви за ДПА говорител на Комисията.
"Амбициите за по-зелена, по-дигитална и по-устойчива Европа ще останат водещи принципи за следващото поколение ЕС и следващия дългосрочен бюджет", отбеляза той.
Говорителят каза, че се следва ясна и добре обоснована методология за измерване на напредъка, по-конкретно т. нар. маркери от Рио. Тези маркери измерват дали намаляването на парниковите газове е главна цел на дадена дейност, дали е вторична, но съществена цел, или пък въобще не е цел. В зависимост от тази оценка се определя каква част като проценти от разходите отиват за климат.
Според Дюпо използването на този метод от ЕС не дава осезаеми резултати, тъй като не разглежда истинските последици, които даден проект има върху климата.
Маркус Трилинг, координатор на политиката в областта на финансите и субсидиите на Climate Action Network, споделя това мнение и казва, че са нужни по-ясни параметри, за да се прецени за какви проекти и инвестиции трябва да се харчат парите.
"Сегашният бюджетен подход към климата", коментира той, е упражнение по счетоводство, а не стратегически, предварително планиращ подход.
Комисията обаче твърди, че нейната селскостопанска политика изисква страните от ЕС да обърнат достатъчно голямо внимание на климата.
Държавите членки ще имат законовото задължение ясно да покажат по-голям стремеж, отколкото сега, в грижата за околната среда и климата, посочи говорител на ЕК.
Европейският кохезионен фонд - инструмент за намаляване на икономическите различия и изоставането в развитието на страните членки - е малко по-добре регулиран откъм разходи за климата, казва Трилинг, тъй като държавите трябва да се ангажират с конкретен, свързан с климата проект. След селскостопанската политика кохезионният фонд е мястото, където отиват най-много средства на ЕС, свързани с климата.
"При този фонд обаче също има доста неща за подобрение, като не се правят достатъчно проверки как проектите допринасят за постигане на климатичните цели в действителност", допълва той.
Тридесетте процента разходи за климата се отнасят и за европейските средства за възстановяване на икономиката от коронавируса на стойност 750 милиарда евро.
Този фонд, който е отделно от дългосрочния европейски бюджет, оставя страните членки сами да определят как да се харчат парите, а ЕК има минимална възможност да ги контролира.
Трилинг казва, че сега е изключително важно държавите да изпълнят обещанията си за климатичните цели също и чрез средствата за възстановяване от коронавируса, както и да предложат планове за разходи, които да отразяват това.
"Ако страните членки не вложат достатъчно средства в чистия преход, можете да пуснете в канализацията тези 30%", заключава той