(Тъпотия + наглост) x влияние = критична маса за разпад!
Тъпотията на тълпата плюс наглостта на най-шумните ѝ представители, умножени по влиянието, което достигат в разпространението на „идеите“ си, е равно на създаването на критична маса за разпад.
Също така:
Тъпотията на тълпата (или тъпотията на влиятелния политик/инфлуенсър/шоумен…) плюс наглостта на тариката, решил да я използва, умножени по влиянието на желаещия злината да бъде разпространена (чрез неговите медии, да речем), е равно на критична маса за разпад.
Мога да продължавам до без край така. Но да видим по-добре КАК ВСЪЩНОСТ РАБОТИ ФОРМУЛАТА…
За да сработи експериментът, ни трябва отправна точка. Ще видите как след нея нещата се навързват. Да вземем… Глобалното затопляне, глобалната заплаха от променящия се климат и общо взето – разделението на света на две:
пука ми/вярвам <------> не ми пука/не вярвам.
Разделям така „грубо“ в интерес на експеримента.
Ако прекарате повече време в наблюдение на навиците на тълпата, ще откриете една особена зависимост – хората, които отричат климатичната катастрофа, харесват поведението на Тръмп, опитват се да минат за патриоти, харесват и подкрепят Brexit, имат изразена агресия в поведението си, липсват им основни умения за комуникация, които заместват с допълнителна агресия, чувстват се обидени на света, който смятат, че им дължи нещо, злобата им към всичко е първосигнална – тоест първо оплюват и се подиграват (ей така – по инерция), след това евентуално се вглеждат в подробностите. И най-основната им черта – чакат някой да им каже какво да мислят. Избират си определени медии, които обслужват интересите на „идолите“ им, и се залепят за тях, защото им сервират мисли-полуфабрикат, за които знаят, че са „верните“.
Всяка критична мисъл им е чужда. Докато другите хора са способни да критикуват дори онези, които харесват – било то политици, артисти или медии, когато последните са в грешка, то онази тълпа, която е обект на наблюдението ни, не критикува „любимците си“, дори когато са в очевадна грешка, защото приемат поведението и позицията си за част от война: „ние срещу тях!“ и бранят „крепостта“. Да, колкото и да е тъпо, така правят, защото иначе им липсва чувството за принадлежност.
Ето ви една фенка на Brexit… казва се Памела Дикс. Тя решава, че може… че ТРЯБВА да изкаже мнението си по отношение на трагедията с намерените 39 трупа в камион до Лондон миналия месец. С главни букви (символ за крещене) тя написва: „ВЪРНЕТЕ ТРУПОВЕТЕ В СТРАНАТА, ОТ КОЯТО СА ДОШЛИ (разбирай: когато са били живи хора) НИКАКВА МИЛОСТ ЗА НЕЛЕГАЛНИТЕ НЯМА КОЙ ДА ОБВИНЯВАТ ОСВЕН СЕБЕ СИ“
Това е жена, която смята собствените си проблеми за най-значимите и не желае да приеме, че хора, които рискуват живота си, за да избягат от някъде, може би имат по-големи от нейните проблеми. Тя казва: „няма кой да обвиняват, освен себе си“…
Човек, който се държи така, не го прави в отделни случай, не. Този човек има такова отношение към всичко, което го заобикаля – с вариации. После винаги са учудени защо, по дяволите, светът „сякаш им отмъщава за нещо“…
За такива хора, разбира се, си има термин; и той е: Brexit-supporting climate crisis-denying cunts. Не, няма да ви го преведа.
От другата страна на Океана, те си имат „братовчеди“, известни като Trump-supporting climate crisis-denying fucktards.
Кашата в главите на тези хора е такава, че се стига до тотален когнитивен дисонанс, като носенето на макове (почит към далите живота си в Световните войни британски герои) от хора, които имат татуирани свастики…
Не знам какво използват вместо мозък тези хора, но кашата, която е в главата им, те се опитват да… не – те насила налагат на всички останали. Смешното е, че когато на тези фашисти някой им каже да се разкарат и откаже да седи тихо, докато те прокламират омразата си, рязко започват да се изживяват като „жертви“ и да реват за (дръж се здраво…) свободата на словото. Пример: Томи Робинсън.
Координаторът на ЕП по въпросите на Brexit Ги Верхофстат заяви съвсем наскоро, че последното договорено от Борис Джонсън споразумение е същото, като предлаганото на британците по времето на Мей… нещо, което те отхвърлиха и се гордееха, че са го отхвърлили. Днес те го приемат и… се гордеят, че са го приели.
Те просто вярват на „онези“ медии и „онези“ хора; не се интересуват лично от случващото се, не гледат друго и не четат друго освен „вярната линия“. Със затворени очи те казват: това е добре, после казват: това е зле, БУКВАЛНО—СОЧЕЙКИ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО.
*
Виждайки, че е направил колосална грешка с изтеглянето от Сирия, Тръмп се опитва да оправдае поведението си и факта, че е изоставил съюзниците си кюрди в лапите на турците, които започнаха да ги избиват. Припомням, че кюрдите са исторически съюзник на САЩ в много войни и операции в Близкия Изток, още от времето на Първата война в Залива. Само в последните години, във войната срещу „Ислямска държава“ – те са дали десетки хиляди жертви, биейки се рамо до рамо с американците.
Хиляди американски ветерани от различни войни седят пред телевизорите и гледат репортаж; гледат как руското и турското знамена се веят над американската (довчера) база. Срам. Хиляди кюрди, съюзници, давали жертви, гледат как един човек си играе с живота им, оставяйки ги да бъдат избити. Милиони американци гледат как целият свят губи изцяло доверието си към САЩ, заради предателството и знаят, че в бъдеще намирането на съюзници ще е повече от трудно, а често ще бъде невъзможно.
На фона на това Тръмп, цитирайки някакви си „мислители“, изрича безумното: „Те не са ни помагали в Нормандия“, имайки предвид, че кюрдите не са участвали с помощ в Десанта в Нормандия в края на Втората световна война. Натъртвайки, че няма нужда чак толкова да ги хвалим тия кюрди, че са помагали, щото, видите ли, те помагали, ама за да си „копаят в тяхната си градинка“, защитавайки собствените си земи.
Нещо, което накара мнозина журналисти, анализатори и коментатори да се зачудят за какво, по дяволите, говори този човек и как съумя да намери връзка между двете неща. Защото кюрдите не са помагали на американците и за кацането на Луната, например, а по време на Гражданската война пък съвсем ги е нямало… (но пък в едни от най-важните мисии в Близкия Изток са били там и са давали жертви)
#WhatTheFuckAreYouTalkingAbout
А в една от групите на ветераните в Америка, бивш военен написа (по повод това, че кюрдите не са помагали в Нормандия): „Нито пък и баща му на тоя…!“, визирайки старата традиция на семейство Тръмп да избягват участието в армията, а само да възхваляват чуждите усилия – от далече, перчейки се по паради, например. Самият Доналд Тръмп избягва повиквателната за армията, пробутвайки извинителна бележка от доктор, че има… шипове. В средите на ветераните е известен като „Кадет Шипове“ (Cadet Bone Spurs).
Не забравяйте, че феновете на Cadet Bone Spurs правят колажи, че дори и видеомонтажи, в които показват Тръмп като екшън герой, който избива враговете, започвайки с либералите (тоест – избивайки други американци, но…), подминавайки факта, че „героят“ им е един голям Шип, негоден за военна служба.
Феновете на Тръмп трябва да намерят начин да живеят с постоянния срам, трансформирайки го в омраза към всеки, който се подиграва на Оранжевия. Но те трябва да пречупят нещо в себе си, за да могат да са „винаги верни“. Друг начин просто няма. Ето ви пример за това как съзнанието трябва да направи почти невероятна чупка, за да обслужи интереса на личността: Тръмп е човек с провокативно поведение, което дава самочувствието на много расисти да изпълзят от дупките си и да сеят омраза (така както Brexit им даде смелостта да направят същото в Британия). За да изгладят имиджа му, неговите съветници измислят кампания, която да увлече чернокожите – да демонстрират подкрепа. Много глупав ход, имайки предвид, че веднага ни подсеща за стария модел: не бе, аз не съм расист, щото имам един чернокож приятел…
Но понеже това не е достатъчно глупаво и унизително за ума на нормалния човек, трябва да има и още… Вижте кой носи тениските, на които пише: Hell Yeah I’m Black And I Like Trump (Много Ясно Аз Съм Чернокож И Харесвам Тръмп).
Изглеждат щастливи отгоре на всичко…
*
Понеже взехме Глобалното затопляне за отправна точка на експеримента ни, ще се върнем на него. Тръмп и феновете му отказват да повярват, че има такова нещо и неуморно се подиграват на всеки учен, който твърди, че има. Тръмп все пак е известен с това, че смята (не, това не е шега!), че той лично би взел НЯКОЛКО Нобелови награди, ако те се раздаваха честно. НЯКОЛКО… Освен това нарече себе си „Избраният“ (The Chosen One).
Сенатор Скот Уагнер (републиканска партия) от Пенсилвания стига отвъд възможността на човешкия разум, заявявайки, в опит да оправдае решението на Тръмп да изкара САЩ от Парижкото споразумение в момент на световна катастрофа:
„Земята се приближава към Слънцето всяка година. Сега имаме и повече хора. Сещате се, хората имат топли тела, така че не идва ли топлина и от тях? Просто преминаваме през много промени, но мисля, че ние – като общество, правим най-доброто, което можем“.
Мозъчен донор…
Ще го кажа с думите на Крис Рок: Тръмп е всъщност нещо хубаво… Помните – след Буш и провалите му, хората така се отвратиха, че направиха възможно идването на Обама. След Тръмп… сигурно ще дойде Иисус!