Тази година Денят на екологичния дълг се пада на първи август. Според доклад на Световната мрежа за екологичен отпечатък за първите седем месеца от началото на 2018 година човечеството е изразходвало „бюджета си“ от природни ресурси, които планетата е способна да възстанови в рамките на една година. Така всички ние започваме живот на „екологичен кредит“. Или казано с други думи – това, което произвеждаме след тази дата не е устойчиво, защото Земята не е в състояние да го възпроизведе с бързината, с която го изразходваме, съобщават от Световен фонд за дива природа в България.
Изследването мери отпечатъка на човечеството върху планетата. То показва, че ние поддържаме този дефицит не само с изчерпване на запасите от ресурси чрез свръхулов и изсичане на горите, но и чрез натрупване на отпадъци – като например въглероден диоксид в атмосферата, който екосистемите не могат да поемат. По-страшното обаче е, че Денят на екологичния дълг настъпва все по-рано всяка година, което означава, че хората засилват степента си на експлоатация на природните ресурси. А първи август е най-ранният такъв ден, откакто се води статистика.
Каква е формулата за изчисляване на Деня на екологичния дълг? Световният биокапацитет се дели на световния биоотпечатък. Или количеството ресурси, създадени от Земята за една година, се разделят на това, което човечеството потребява като храна, дървен материал, суровини за производството на дрехи и т.н. Полученото число се умножава по 365, колкото са и дните в една стандартна календарна година. Докато населението на Земята се разраства, икономиките се развиват и търсенето на ресурси става все по-голямо, то размерът на Земята си остава същия. От 1970 година насам, когато глобалната свръхконсумация става факт, ние започваме да теглим от „главницата“ на нашата биосфера, вместо да живеем от нейната „лихва“, предупреждават експерти на WWF. Оценките показват, че за да задоволим консумацията си при сегашните темпове на търсене, ние имаме нужда от 1.7 планети.
Изследването показва, че жителите на Обединеното кралство имат нужда от 4 „Великобритании“ за да посрещнат нуждите на своето потребление. А населението на САЩ живее така, сякаш разполагаме с ресурсите на 5 планети като Земята. Експерти от WWF сравняват свръхпотреблението с градинар, който не само яде плодовете на своето дърво, но и малко по малко сече стъблото му. Те предупреждават, че екологичната свръхконсумация е възможна само за ограничено време преди екосистемите да започнат да се разпадат и накрая напълно да се сринат. А цената, на която ще трябва да изкупим „дълга си“, е много висока...
Днес ние все по-често се сблъскваме с недостиг на прясна вода, опустиняване, ерозия на почвата, намалена производителност на земеделската реколта, обезлесяване, загуба на биоразнообразие, колапс в риболова и увеличаващи се нива на въглеродния диоксид в атмосферата, което води до климатични промени и по-тежки суши, горски пожари и урагани. Тези заплахи могат да предизвикат отчаяние и да принудят много хора да мигрират, търсейки спасение в градовете или в други страни. „Сега е моментът да започнем да обръщаме тази тенденция“, призовава Веселина Кавръкова, директор на WWF България.
„Всеки има роля в това – от правителствата, през бизнеса, до всеки един от нас с избора ни какво използваме всеки ден. Да опазваме горите, които ни осигуряват ключови условия – чист въздух, питейна вода, ресурси, но също са дом на застрашени животински и растителни видове.“ WWF фокусира усилията си за опазване на вековните български гори, които имат най-голям принос за опазване на биоразнообразието, но същевременно изчезват, заради сечи, климатични промени и т.н. „Нека да щадим реките и техните обитатели – да не ги преграждаме, канализираме, замърсяваме и застрояваме, тъй като по този начин убиваме живота в тях и се лишаваме дългосрочно от качествени водни ресурси“, предупреждава още Веселина Кавръкова.
„Като потребители всички имаме избор да направим потреблението си много по-устойчиво – като, например, внимателно избираме храната си, така че да е сезонна, местно произведена, от устойчиви източници, намаляваме или направо се отказваме от еднократните пластмасови опаковки, пестим енергия и вода в домовете си, замисляме се нужно ли е да използваме колата си всеки ден.“