Новата турска (полу)република: Мечтите и действията на Ердоган

Мечтите на Реджеп Ердоган да превърне родната си Турция в президентска реплика не са от вчера.

Държавният глава на страната на два континента още при първи си мандат през 2014 г. намекна за промени в действащата Конституция и предаване на повече правомощия в ръцете на един човек. До юли 2016 г. реформите в основния закон на югоизточната ни съседка изглеждаха мисия невъзможна. Опитът за преврат от 15 юли обаче развърза ръцете на Партията на справедливостта и развиването (ПСР), която излъчи Ердоган, и тя получи (не) очаквана подкрепа от страна на Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели. Двете политически формации, с общо 339 гласа от 550-те депутати в парламента проправиха пътя към всенародното допитване на 16 април 2017 г.

Защо?

Турция е разтърсвана от атентати, извършвани от "Ислямска държава" (ИД), кюрдски групировки и крайнолеви организации. Отношенията с Москва заради сваления над Сирия руски самолет в края на 2015 г. достигнаха най-ниското си ниво от Студената война. Затварянето на пазарите на Русия за турските плодове и зеленчуци, отлива на туристи от Анталия и другите курорти станаха причина Ердоган да се извини на Владимир Путин около половин година след инцидента.

Връзките между Анкара и Европейския съюз се доближиха до точка, близка до замръзване, защото Турция започна да иска все повече и повече пари от 28-те за настаняването на бежанци от Близкия изток на своя територия. Освен това девалвирането на лирата, както и другите икономически проблеми, подковаваха доверието във властта.

Може би, неслучайно Ердоган нарече пуча от лятото на 2016 г. "Дар от небето". Той обвини в опита за преврат живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетуллах Гюлен, който до 2013 г. бе негов съюзник. Събитията от средата на м.г. дадоха зелена светлина на Анкара за преследване на опозиционери (привърженици на Гюлен, кюрди и обикновени опоненти на властта). За последните няколко месеца са били арестувани около 40 000 души, а поне 120 000 уволнени. Твърдите мерки най-вече срещу кюрдите около 18 процента от населението на югоизточната ни съседка и най-многобройното малцинство в страната станаха повод ПСР да получи едно рамо от националистите за провеждането на референдума.

Какво предвижда референдумът?

На гражданите на страната са предложени промени в основния закон, които могат да се обобщят в пет точки.

Първо – държавният глава ще се избира с всеобщо гласуване (към днешна дата президентът се определя от депутатите) и ще има право на два последователни мандата. Той също ще има възможността да запази членството в своята партия и това бе основното искане на Ердоган, защото в действащата конституция държавният глава е надпартиен.

Второ – кабинетът ще се назначава от президента без участието на Меджлиса, а институцията на премиера остава в историята. Освен това държавният глава ще получи свободата да назначава свои заместници (между 2-ма и 5-ма души) и ще бъди ръководител на изпълнителната власт.

Трето – вотовете за държавен глава и парламент ще се провеждат едновременно, като органът на законодателната власт ще бъде с мандат 5 години, вместо сегашния 4-годишен. Това дава повече власт на Ердоган над депутатите. С увеличаването на броя на парламентаристите (от 550 на 600) се намалява участието на прокюрдските партии, чиито гласове идват най-вече от представителите на ираноезичния етнос.

Четвърто - парламентът и президентът ще избират Висшия съдийски и прокурорски съвет (един от ръководните органи на правораздаването). Държавният глава ще назначава 6-ма членове, а останалите - депутатите.

Пето – турският лидер ще определя кой ще води Генералния щаб на въоръжените сили, намаляват се членовете на Националния съвет за сигурност и се създават военни съдилища. Това ще неутрализира армията, която от създаването на Турската република през 1923 г., е пазител на светския характер на държавата.

Ако референдум успее (по данни от 7 април 55% от гласоподавателите ще гласуват "За"). След две години преходен период, в който няма да се провеждат избори, президентът ще концертира цялата власт в ръцете си, защото няма да има контрапунктове като армия, магистрати и премиер. Партийността на държавния глава и синхронното гласуване ще подчини цялата власт на президента.

Що се отнася до самия Ердоган, той ще може да управлява до 2029 г. (два мандата по 5 години). Основният момент тук е, че неговата цел не е власт заради самата власт или запазването на властта с цел лично обогатяване.

Ердоган иска да влезе в историята

Подобно на своя колега от Кремъл, който често опява разпада на Съветския съюз, турският президент е загрижен за османското наследство.

Съвременна Турция е създадена от Мустафа Кемал Ататюрк, който побеждава гърците и техните съюзници през 1923 г. Той е първият президент и управлява светска Турция до смъртта си на 10 ноември 1938 г. Бащата на турците (както се превежда Ататюрк) е презирал разпадналата се на парченца Османска империя и нейното наследство. Той унищожава институцията на халифа (върховен водач на мюсюлманите сунити), въвежда латиницата вместо арабското писмо и превръща страната в една от най-развитите страни на Балканите и Близкия изток. Армията се превръща в основния бранител на наследството на основателя на Република Турция. Тя коригираше, понякога и със сила, всяка една крака накриво от заветите на Мустафа Кемал.

Ердоган смята, че след 100-те години от разпада на Империята и десетилетията на кемализъм е крайно време да се направят коренни преобразувания. Във вътрешната политика това означава загърбване на светския характер на държавата в полза на ислямизацията. Това ще обхване всички области от живота на съгражданите на Ердоган.

Във външната политика Ердоган смята да се концентрира върху връщането на населени с турци земи в съседните страни, като приоритет се очертават населените с негови сънародници области в Ирак и Сирия. Той също намеква и за преразглежданото на договора от Лозана с Гърция от 1923 г., с който се определят границите по земя и море между двете държави.

Ето защо проектираната от Ердоган Турция се разглежда от нейния президент за създател на страна, изповядваща умерен ислямизъм, управлявана от почти едноличен президент, интересуваща се от възраждането на една империя и един отминал блясък.

Дали обаче Ердоган ще се самопровъзгласи за новия султан на (полу)република Турция може само времето да покаже.