Доналд Тръмп продължава да защитава Владимир Путин. В интервю, което даде на Бил О'Райли преди Суперкупата, президентът на САЩ отхвърли начина, по който водещият от "Фокс нюз" нарече руския президент - "убиец". "Има много убийци", каза Тръмп. "Какво си мислите? Че нашата страна е толкова невинна?"
Подобряването на отношенията между Вашингтон и Москва определено може да е от полза за интересите на САЩ в националната сигурност, най-вече чрез снижаване на рисковете от ядрена война и ядрен тероризъм. Но въпреки оптимистичните сигнали, идващи от лагерите на Тръмп и Путин, отношенията могат бързо да се вгорчат, а напрежението дори да се изостри, пише Ройтерс, цитирана от БТА.
Ето кои са политическите въпроси, които все пак могат да забият клин между Съединените щати и Русия:
Иран. Тръмп изпраща противоречиви сигнали за ядрената сделка с Техеран. Като кандидат за президент той многократно обещаваше да я развали. Като президент може да е готов да я укрепи. Путин няма да иска той да избере първия вариант. Русия изигра ключова роля за постигане на сделката с Иран, по-конкретно чрез разработването на решения за примиряване на иранското желание за развиване на собствен потенциал за обогатяване на уран с желанието на Запада за ограничаване на този потенциал. Русия освен това продължава да играе важна роля в изпълнението на сделката. В края на 2015 г. Москва взе около 11 тона обогатен уран от Иран, а по-късно с благословията на правителството на Обама достави на Иран 116 тона суров уран, в замяна на което Техеран изпрати в Русия 44 тона охладител за реактори.
Путин лесно може да сметне отхвърлянето на сделката от Тръмп за провокация и вероятно за предзнаменование за американски удар срещу ядрените съоръжения на Иран. Путин може дори да отговори, като разреши изпращането на модерни руски оръжия в Иран за противодействие на всякаква заплаха, която според иранците идва от САЩ, и това лесно може да доведе до задълбочаваща се руско-американска криза.
Тръмп и Путин също така може да се окажат въвлечени в нова надпревара в ядрените въоръжения. Спомнете си фурора, който предизвика изказването на Тръмп в Туитър, че "Съединените щати трябва значително да засилят и разширят ядрения си потенциал", и коментарът му по Ем Ес Ен Би Си - "нека да има оръжейна надпревара", след като Путин каза, че Русия трябва да увеличи военния потенциал на стратегическите си ядрени сили.
Не е трудно да се предвиди как може да се разгърне една нова руско-американска надпревара в ядрените въоръжения. Съединените щати изграждат европейски щит за противоракетна отбрана, който до 2018 г. ще покрива целия европейски континент. Този щит, както изглежда, се изгражда, за да защитава НАТО от ракети от Иран, но Русия смята, че той е насочен срещу собствения й ядрен арсенал.
В отговор Путин може да се почувства принуден да увеличи нападателните ракетни сили на Русия, ако сметне, че те са необходими за запазване на възпиращите ядрени сили на Москва. Това на свой ред може да предизвика допълнително разрастване и на американския ядрен арсенал.
Руската политика в Афганистан също може да доведе до сблъсък между Тръмп и Путин. Въпреки че Москва открито заявява, че се страхува от ислямския екстремизъм, Русия сега споделя разузнавателна информация с талибаните - със същите тези джихадисти, с които американските войски се бият от 15 години. Русия твърди, че само обменя информация с талибаните, за да се бори с "Ислямска държава", но командващият силите на САЩ в Афганистан официално заявява, че Москва придава публична легитимност на талибаните главно с цел да подкопае НАТО. Продължаващите връзки на талибаните с Ал Кайда - в съчетание със заявеното от Тръмп желание за съсредоточаване върху борбата с ислямския екстремизъм - може лесно да накарат Тръмп да поиска от Москва да промени политиката си към Афганистан. Остава да се види дали Путин би одобрил подобно искане.
Разбира се, има още области, където двамата лидери могат да търсят допирни точки. Една от тях е Украйна, другата е Сирия. Ако Тръмп и Путин запазят топлите си отношения, президентът на САЩ може да обмисли да спре подкрепата за по-широкото сирийско бунтовническо движение и да си партнира с Русия и режима на Башар ал Асад за борба единствено с "Ислямска държава".
Това несъмнено ще се хареса на Москва, но въпросът е какво ще даде в замяна Путин на Тръмп? Русия привидно влезе в Сирия, за да се бие с "Ислямска държава", но всъщност атакуваше предимно други групи на сирийската опозиция. Путин може да обещае да се включи в американската битка с "Ислямска държава", но как би реагирал Тръмп, ако Путин пренебрегне този ангажимент? Освен това, установявайки партньорство с Русия и Асад в Сирия, Тръмп също така би влязъл де факто в съюз с Иран - със страната, която заклеймява.
Подобни опасения важат и за Украйна. Москва би била доволна, ако Вашингтон спре санкциите и признае извършеното от нея анексиране на Крим. Но пак възниква въпросът какво би дал Путин на Тръмп в замяна? Москва може на теория да обещае да спре хибридната си война в Източна Украйна, но Путин не показва признаци, че е готов да позволи на Украйна да се присъедини към Запада, и е много вероятно да се отметне от подобна сделка. Освен това Москва иска не само отмяна на американските санкции, но и изплащане от Вашингтон на обезщетение за вредите, причинени от тези санкции.
Личните отношения на Тръмп с Путин още не са определени. Президентът на САЩ казва, че уважава руския президент като силен лидер, но заяви пред О'Райли, че "това не означава, че ще се разбира с него". Независимо дали Путин и Тръмп се разбират, вътрешнополитическите ограничения може да провалят усилията на Тръмп да нормализира руско-американските отношения.
Лидерът на мнозинството в Сената Чарлз Шумър например планира да внесе двупартиен законопроект, изискващ Тръмп да получи одобрение от Конгреса, преди да отмени санкциите срещу Русия. Има също така текст във внесено в Конгреса законодателство за разузнаването, който предвижда да се създаде нова организация, посветена на противодействието на руската политическа намеса - нещо, което може да настрои още по-враждебно Русия. Дори и за отмяна на закона "Магнитски" от 2012 г., налагащ санкции на много руснаци за нарушения на правата на човека, ще е необходимо одобрение - нещо, което е малко вероятно да се случи при сегашната обстановка.
Тръмп също така може да се сблъска със съпротива срещу политиката си към Русия в собственото си правителство, както и сред по-широката върхушка в областта на националната сигурност. При първото си явяване в Съвета за сигурност на ООН избраната от Тръмп за посланик в ООН Ники Хейли осъди "агресивните действия" на Русия в Украйна и заяви, че санкциите срещу Русия заради анексирането на Крим ще се запазят.
По време на изслушванията за своето утвърждаване държавният секретар Рекс Тилърсън определи Русия като "опасност" за Съединените щати, директорът на ЦРУ Майк Помпейо разкритикува Русия затова, че "заплашва Европа" и "не прави нищо" в борбата с "Ислямска държава", а министърът на отбраната Джеймс Матис каза, че според него "главните заплахи започват с Русия". Тръмп може на теория да заобиколи всякаква съпротива, като просто нареди на армията да си сътрудничи с Русия в Сирия, но Пентагонът вече попречи на подобен подход на бившия държавен секретар Джон Кери.
Тръмп навярно може да успее да промени общата насока на американско-руските отношения. Но промяна на формата може да не доведе до промяна на политиката.