600 000 души на улицата. Румъния не спи от няколко дни. И ще остане будна, въпреки че правителството оттегли скандалното постановление за амнистия на 2500 осъдени за корупция.
Премиерът Сорин Гриндяну капитулира пред най-големия протест в историята на северната ни съседка от 1989-та година насам, но нещата изобщо не вървят към затишие. Духът от бутилката излезе. Недоволните ще са навън до оставка.
Моментът, в който множеството на площад „Виктория“ освети мрака с мобилните си телефони, вече е символ на съпротивата в Букурещ. Впечатляващият кадър достигна до нас като жив спомен, като отблясък от нещо, което вече сме преживели. Гледаме Румъния, но мислим за България, защото тук думата „протест“ сякаш се превърна в символ на „безсмислено упражнение“ - последните акции срещу застрояването на Иракли и кадруването на Висшия съдебен съвет далеч не бяха масови.
За сметка на това социалните мрежи преливат от възхищение, донякъде и срам, че румънците заедно правят това, което ние не успяхме с маратонската серия #ДАНСwithme. Приликите действително са много, но има и някои разлики. Затова нека първо върнем лентата назад.
Кой?
Протестите в България започнаха с избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Предисторията е, че БСП и ДПС промениха закона, за да може ръководителят на службата да се гласува от Народното събрание, където те имаха мнозинство. Преди това шефът на ДАНС се предлагаше от премиера и се назначаваше от президента, тогава Росен Плевнелиев.
Протестите в Румъния започнаха заради изненадващ декрет на правителството, според който престъпления по служба, ощетили държавния бюджет до 44 000 евро, няма да се наказват. 2500 осъдени трябваше да излязат на свобода, а стотици други да се окажат с намалени наполовина присъди. Обяснението – нямало места в затворите. Нещо повече, декретът ограничаваше подаването на сигнали и разследването на корупционни афери до 3 месеца след датата на извършването им.
В основата на всичко е Линиу Драгнеа, лидер на управляващите социалисти и премиер в сянка, удостоен с 2-годишна условна присъда за изборни манипулации. Разследван е също за търговия с влияние. Така Драгнеа не можа да наследи съпартиеца си Виктор Понта, който пък беше обвинен за пране на пари и укриване на данъци като действащ премиер. Разбира се, щеше да има много облагодетелствани и от други партии.
Прочети повече ТУК