Тероризмът отдавна е най-голямото предизвикателство пред всички държава. Отдавна се е превърнал в опасност и за самите хора. Въпреки че може да не ни удари пряко, тероризмът все пак ни засяга, защото атакува нашите ценности. И най-важната от тях е свободата. Свободата да живееш по свой собствен живот, по начина, по който ти избереш. Тероризмът не познава религия, нито пол или богатство, а поразява всички. Най-страшното е, че терористите не зачитат правото на живот на никого.
Тероризмът показа, че е непредвидим, макар неистово да се полагат усилия за предотвратяването на атаките. След Париж, светът беше разтресен от нападението на Коледния базар в Берлин. Последва ужасът от стрелбата в дискотека в Истанбул. Но хора умират ежедневно почти в Близкия изток. Ако отворим секция „Свят“ в която и да е електронна медия, всеки ден ще срещнем заглавия като „Кола-бомба се взриви на зеленчуков пазар в Багдад“ или „Най-малко осем загинали в самоубийствен атентат в Дамаск“.
И след това някой просто поема отговорността , а смъртта на десетки се превръща просто в една статистика. Терористите продължават да бъдат все така безмилостни. Осъзнали че ако водят битка срещу военни сили на държавите, ще загубят, те отдавна промениха стратегията си – нападат невинни. На улицата, на площада, в училищния двор или пред кметството – атаката може да се случи навсякъде.
Почернена Коледа
Коледата никога няма да бъде същата за семействата на 12-те убити при атаката на базара в Берлин. На 19 декември камион се врязва сред тълпата развеселени хора. Този инцидент бе като римейк на случилото се в Ница през лятото, когато камион блъсна стотици, които празнуваха националния празник на Франция. След атаката Германия вложи целия си ресурс да открие атентатора и хората, с които той е имал връзки. Италия ги изпревари. Тунизиецът Анис Амри беше разстрелян от полицай в Милано. Смъртта му вече е последвана от разследването на спящи терористични клетки, притихнали някъде из Европа.
През уикенда в Брюксел се проведе мащабна антитерористична акция. Задържаните бяха едва трима, но операцията бе сигнал, че властите не бездействат по отношение на евентуални терористи.
Окървавена за пореден път Турция
През ноември лидерът на „Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади призова за атака срещу Турция. Призивът му бе провокиран от намесата на южната ни съседка в битката за Мосул – една от крепостите на терористичната групировка. Само месец по-късно новата година в Истанбул бе окървавена. 39 души бяха смъртоносно простреляни в една от най-популярните дискотеки. Турция и светът бяха потресени. Стрелбата бе определена като атентат срещу светския живот. Малко след това „Ислямска държава“ пое отговорността за случилото се. Всъщност нападението бе особено дръзко, защото атентаторът е влязал, стрелял е яростно, преоблякъл се е и е напуснал мястото на покушението необезпокоява. Властите все още не могат да го открият.
Атаката в дискотеката бе допълнителен щрих към хаоса, в който Турция е изпаднала от известно време насам. Южната ни съседка отдавна е парализирана от мнобройните нападения. Хората определено се страхуват. Познати разказват, че избягват да излизат навън в тъмните часове на деня.
„Мисля, че искат да ни пречупят психологически. Но те (терористите, бел. ред.) никога няма да успеят. Ние, турците, никога не се предаваме“, заяви Йешим пред Novini.bg
Тя разказва, че турците умеят да се държат заедно в името на страната.
На това мнение е и Емел. С нея се познавам повече от пет години и често обсъждаме ситуацията в Турция. Тя не крие притеснението си от поредната атака.
„Смятам, че Турция има лошия късмет да се намира в такъв регион и има важна геополитическа роля. Всички лоши неща в региона рефлектират и върху нас“, коментира Емел.
Тя отбелязва, че тяхната религия също се използва за лоши цели. Емел е сред тези, които смятат, че Европа не е подала ръка на Турция след опита за военен преврат през лятото. Коментира също, че не е имало разбиране и за това, че правителството е обвинило организацията „Фето“ стои в основата на проблемите за страната. „Ние се справяхме сами, това ни огорчи“, категорична е Емел. Прави уговорката, че не одобрява Ердоган, но смята, че той се старае в битката срещу тероризма и е направил някои добри неща за страната.
Поглед отстрани донякъде потвърждава казаното от Емел за турския президент и усилията му да се бори срещу врага, но истината е, че Ердоган провокира много от агресията, която рефлектира, за съжаление, вуърху невинните граждани.
Но да се върнем към онази кървава Нова година. Под куршумите попадна и Нурай Алиосман, която е от Шумен. От дълго време живее в Норвегия, но отишла в Турция, за да прекара там зимната ваканция. Това бе повод за повече дискусии и в България.
България и световните предизвикателства
„България е остров на стабилност“ ще чуете да казват премиерът или министрите. Експерти смятат, че има умерен риск за атака срещу България. За щастие, страната ни запазва относителна отдалеченост от агресията на терористите. У нас обаче властите осъзнаха, че трябва да се вземат превантивни мерки.
След атентата в Германия беше подсилена охраната на обществените места, а извадиха целия наличен състав по време на празненствата за Нова година. Беше обявен и код „оражев“ за мерки срещу тероризма. Спомням си, че няколко дни след случилото се в Берлин, в София бе разтурен Коледния базар в центъра на града.
Доказателство, че у нас все повече се осъзнават предизвикателствата на света говори и фактът, че преди седмица в парламента се проведе дебат за сигурността в театрите. От Съюза на артистите в България настояха пред депутатите, че в театрите и дори докато траяе постановката трябва да има полицай. Както се аргументира председателят на Съюза Христо Мутафчиев трябва да се предприемат мерки, за да не „запука“ някой публиката. Министърът на културата в оставка Вежди Рашидов пък призова за решение преди някой театър у нас да е гръмнал като зала „Батаклан“ в Париж.
Европа ще пребъде
На 5 януари по повод годишнина от рождението на Конрад Аденуер, първият канцлер на Германия, Ангела Меркел сподели негова мисъл във фейсбук.
„Единството на Европа беше сбъдване на една мечта. То беше станало надежда за много. Днес е необходимост за всички“.
Думите му днес могат да се приемат и за привиз към всички държави на Стария контитент. Въпреки вътрешните различия и перипериите, Европа трябва да демонстрира единство пред общите проблеми. Тероризмът е един от тях. Засега много трудно държавите реагират на призивите на специалистите да има повече обмен на информация между отделните служби и да се осободи системата от бюрокрацията.
Усилията трябва да се фокусират върху ограничаването на опасността, за да се предотвратят нападенията още в зародиш. В същото време, ако може да се говори за нещо положително, то това е, че европейците отказват да се страхуват от терористите. Може и да се въздържаме от появя на по-масови прояви, но ежедневието ни не се променя. Нека си припомним походът на солидарността в Париж след стрелбата в редакцията на „Шарли Ебдо“! В него се включиха десетки европейски лидери и хиляди обикновени хора. Там не бяха само парижани, но срещу лицето на тероризма се изправи целия свят и показа решимост да не се пречупва пред заплахата.