Обявените снощи от президента Барак Обама наказателни мерки срещу Русия заради хакерската й намеса с цел да повлияе на резултатите от президентските избори в САЩ, естествено, са тема номер едно за днешните американски вестници.
Тези мерки бяха съпроводени с поредица от обширни съобщения, с които американските спецслужби публикуваха примери за зловредни компютърни програми и методи и други индикатори за руските кибератаки, включително интернет адреси на компютри, редовно използвани от руснаците за такива атаки. "Ню Йорк таймс" посочва, че в своята цялост всички тези действия на администрацията на Обама съставляват най-силния досега ответен удар срещу инспирираните от руската държава кибератаки срещу САЩ.
Според всекидневника една от целите на обявените точно в този момент санкции е да бъде поставен натясно новоизбраният президент Доналд Тръмп, който трябва да встъпи в длъжност след 3 седмици. Тръмп редовно подлагаше на съмнение и дори отхвърляше каквато и да е роля на руското правителство в проникването в компютърните системи на ръководството на Демократическата партия и на други политически институции в САЩ с аргумента, че на американските разузнавателни служби не може да се вярва. Той смяташе, че подобни хакерски атаки може да са дело на някакъв "200-килограмов дебелак", лежащ в леглото си.
Сега обаче Тръмп ще трябва да реши дали да отмени санкциите на Обама срещу руските разузнавателни служби, когато поеме властта следващия месец, пренебрегвайки призивите на републиканците в Конгреса за публично разследване на руските действия. Ако Тръмп реши да ги отмени, той ще трябва с конкретни факти да опровергае изводите на своите разузнавателни служби, посочва "Ню Йорк таймс".
Според вестника Обама в своето изявление вчера дискретно е насочил критиката си срещу Тръмп заради нежеланието му да говори за ролята на Русия в тази афера, като каза, че "всички американци трябва да бъдат разтревожени от руските действия". Цитират се и думите на президента, че той е предприел тези мерки след "многобройни публични и частни предупреждения, които ние отправихме към руското правителство", и нарече обявените мерки "необходим и адекватен отговор на опитите да се навреди на американските интереси в нарушение на установените норми на международно поведение".
Всекидневникът съобщава още, че Обама е наредил да бъде подготвен още по-подробен доклад относно дейността на разузнаването, който ще бъде публикуван до три седмици, макар че голяма част от тези подробности - особено данните, събрани от "внедрявания" в руските компютърни системи, записи на разговори и действия на шпиони - вероятно ще остане засекретена.
Въпреки фанфарите и политическия ажиотаж около обявените от Обама мерки остава неясно какъв може да бъде реалният ефект от тези санкции, макар че те надхвърлят скромните санкции, наложени на Северна Корея за нейните атаки срещу медийната компания "Сони пикчърс" преди две години, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Според вестника Обама и екипът му месеци наред са обсъждали кога и как да наложат "пропорционални" санкции заради поредицата от "забележителни събития", свързани с руската хакерска намеса по време на американските избори, както и кои от мерките да бъдат оповестени публично. Няколко видни служители от администрацията, включително вицепрезидентът Джо Байдън, са предлагали да има и "скрити ответни мерки", които да бъдат видими само за президента Путин, но не и за масовата публика. Много външни експерти обаче смятали, че дори и такива скрити мерки да бъдат желателни, те не биха имали възпиращ ефект срещу подобни действия на Русия, ако нямало силна публична реакция, която да накара Путин да плаща скъпо за действията си.
Освен това в администрацията на Обама се разразил вътрешен спор каква част от събраните доказателства и улики да бъде направена публично достояние. Макар че публичното оповестяване рискува да бъдат разкрити някои източници и методи, твърдели хора от президентския екип, то е най-добрият начин да се покаже на други страни - включително Китай, Иран и Северна Корея, че техните действия в сферата на кибератаките, могат да бъдат проследени и разкрити.
Според "Ню Йорк таймс" наложените мерки срещу шефовете на ГРУ - руското военно разузнаване, са до голяма степен символични, защото служители като тях рядко пътуват до САЩ. Освен това, посочва вестникът, не е ясно дали американските съюзници ще предприемат паралелни ответни мерки срещу Русия.
"Ню Йорк таймс" поставя и друг въпрос, който остава открит - дали САЩ не са действали твърде мудно, при това и недостатъчно силно, обявявайки тези мерки, макар че отдавна са били наясно с руските кибератаки. Според вестника Обама е решил да не налага тези санкции преди изборите, страхувайки се от ответен руски удар в навечерието на самия изборен ден. Някои от хората на президента сега смятали, че това е било грешка, добавя всекидневникът.
"Вашингтон пост" пък се спира на реакцията на новоизбрания президент Доналд Тръмп на обявените от Обама мерки срещу Русия. Въпреки своя скептицизъм спрямо тях, той все пак казал, че "в интерес на нашата страна и на нейния велик народ аз ще се срещна с лидерите на разузнавателната общност следващата седмица, за да бъда информиран за фактите на този етап".
Според вестника, тъй като мерките на Обама са обявени с президентски указ, той може да бъде отменен от следващата администрация. Обявявайки ги в последния момент обаче Обама подлага на натиск своя приемник, който дълго отхвърляше обвиненията срещу Русия. Сега той ще трябва да реши дали да запази наказателните мерки.
"Вашингтон пост" цитира думите на бъдещия говорител на Белия дом Шон Спайсър, според когото позицията на Тръмп относно хакерските обвинения срещу Русия може да се промени, ако се появят по-солидни доказателства, че тя е виновна за кибератаките. "Сега ние имаме нужда от повече факти", казал той.