Огромните запаси от данни на "Уикилийкс" стреснаха Агенцията за национална сигурност на САЩ, американската Демократическа партия, както и саудитското министерство на външните работи. Но сензационните масови разкрития включваха и лични сведения за стотици хора - включително за болни деца, жертви на изнасилвания и пациенти с психични проблеми, установи Асошиейтед прес.
Само за последната година радикалната организация за прозрачност публикува здравните досиета на голям брой редови граждани, както и деликатни семейни, финансови и лични данни на още стотици хора. При два особено безпрецедентни случая "Уикилийкс" съобщи имената на жертви на изнасилване в тийнейджърска възраст. При трети сайтът публикува името на саудитски гражданин, арестуван за това, че е гей - странен ход с оглед на това, че хомосексуалността може да доведе до отхвърляне от обществото, съдебна присъда или дори смърт в ултраконсервативното мюсюлманско кралство.
"Публикуваха всичко: телефона ми, адреса, името, детайлите", каза саудитец пред Асошиейтед прес. Той беше силно смутен от факта, че сайтът "Уикилийкс" е публикувал подробности около спора за родителски права с бившата му съпруга. "Ако семейството на съпругата ми види това ... Публикуването на лична информация като тази може да те унищожи."
Въпреки че разкри редица държавни машинации по света, "Уикилийкс" си навлече критики от дългогодишни свои привърженици заради масовото огласяване на лични данни, което е в противоречие с претенциите на сайта да е закрилник на личната неприкосновеност.
Опитите да бъде потърсен основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж за интервю през последния месец бяха безуспешни, като някогашният хакер не отговори и на изпратените му писмени въпроси. В поредица от туитове след публикуването на материала на Асошиейтед прес "Уикилийкс" отхвърли опасенията за личните данни като "рециклирани новини" и заяви, че те дори "не стават за новинарско заглавие", пише БТА.
"Уикилийкс" смята за своя мисия да запознава обществеността с цензурирани или поверителни материали "за военни действия, шпионаж и корупция", определяйки натрупания до момента архив като "огромна библиотека на най-преследваните документи в света".
Библиотеката се разраства бързо, като за последната година и нещо към нея бяха прибавени половин милион файла от Националния комитет на Демократическата партия в САЩ, управляващата партия в Турция и саудитското министерство на външните работи. Но тя се пълни и с данни като компютърни вируси, спам и резюмета на лична информация.
Само саудитските дипломатически грами съдържат най-малко 124 здравни досиета, показва анализиран от Асошиейтед прес откъс от архива на "Уикилийкс". В някои от тях става дума за пациенти с психични заболявания, тежко болни деца и бежанци.
Здравните досиета се смятат за най-личните сведения за даден човек. Но Асошиейтед прес установи, че "Уикилийкс" също редовно публикува лични данни, телефонни номера и друга информация, от която лесно се възползват престъпници.
Публикуваните миналия месец файлове на Националния комитет на Демократическата партия съдържат над 20 регистрационни номера на социални застраховки в САЩ, както и на кредитни карти, сочи анализът на Асошиейтед прес, осъществен със съдействието на базираната в щата Ню Хемпшър компания "Дейта гравити". Двама души, споменати във файловете, казаха пред Асошиейтед прес, че са станали мишена на крадци на самоличности след публикации, като сред тях е бивш американски дипломат, който е трябвало да си смени номера, след като е бил бомбардиран със заплашителни съобщения.
Засегнатите са стотици. Паул Дитрих, активист за прозрачност, каза, че дори повърхностен преглед на саудитските грами е показал наличието на над 500 файла, съдържащи паспортни, лични, академични и професионални данни.
Отделно от това Асошиейтед прес откри над 30 досиета, отнасящи се до семейни въпроси в грамите - включително съобщения за бракове, разводи, изчезнали деца, любовни бягства и спорове за попечителство. Много от тях са много лични като например брачни удостоверения, че булката е девствена. В други става дума за затънали в дългове саудитци, включително за мъж, който твърди, че неговата съпруга е откраднала парите му. В документ за развод се говори за стерилността на съпруг в брачна двойка. В други са споменати партньорите на жена, страдаща от предавани по полов път заболявания като ХИВ и хепатит С.
Лиза Линч, която преподава медии и комуникации в Университета "Дрю" и от години следи "Уикилийкс", заяви, че е възможно Асандж да не е разполагал с необходимите сътрудници или ресурси, за да може да извърши съответната пресявка на публикуваното от него. Или може би е смятал, че неотложността на мисията му е по-важна от опасенията за личния живот.
"За него целта оправдава средствата", заяви тя.
Замислен като наподобяваща "Уикипедия" платформа за поверителна информация, първоначално "Уикилийкс" е бил планиран като сайт, в който "общност от информирани потребители по целия свят" да подбира материалите, пускани безразборно, се казва във вече нефункциониращата секция на интернет портала за въпроси и отговори. Известният активист за прозрачност Стивън Афтъргуд в частен разговор е предупредил Асандж няколко дни преди сайтът да заработи, че подходът да се публикува всичко е проблематичен.
"Публикуването на информация невинаги е акт на свобода", е посочил Афтъргуд в имейл от края на 2006 г. "Това може да бъде и акт на агресия и потисничество."
Тези опасения се засилиха, след като "Уикилийкс" публикува поредица документи, огласени през 2010 г. от разузнавателния аналитик на американската армия Брадли Манинг, който сега е известен под името Челси. Публикацията съдържаше скандални свидетелства за нарушения на човешки права в Ирак, както и за сътрудничеството на Пакистан с талибаните в Афганистан - наред с много други разкрития - но и стана повод за твърдения, че са заплашени мирни жители, живеещи във военни зони.
Асандж настоя, че "Уикилийкс" разполага със система за безопасно съхранение на информацията на редови граждани. "Имаме си своя политика за минимизиране на щетите", каза австралиецът Асандж пред аудитория в Оксфорд през юли 2010 г. "Съществуват легитимни тайни. Пациентското досие при вашия лекар е легитимна тайна."
Асандж първоначално беше склонен да си сътрудничи с журналисти, които заостряха вниманието на "Уикилийкс" към деликатни документи, които после сайтът подлагаше на по-щателен анализ, преди да бъдат публикувани. Но Асандж загуби търпение и се отказа от тази процедура, която определи като времеемка и скъпа.
"Не можем да губим по три години за такива документи, при които един-единствен човек да чете всичко ред по ред, за да редактира", каза той пред Лондон фронтлайн клъб, място за журналистически сбирки и събрания в британската столица. "Трябва да тръгнем по най-добрия възможен път."
Оттогава позицията на Асандж се втвърди. Кратък експеримент за автоматизирана редакция беше прекратен. Редакциите от журналисти също бяха изоставени, след като отношенията на Асандж с пресата в Лондон се обтегнаха значително. Към 2013 г. той вече беше отхвърлил усилията за редакция като погрешен подход.
Спестяването на каквито и да било данни "легитимира фалшивата пропаганда, че информацията е опасна", заяви организацията му в Туитър. Но част от личната информация е опасна, защото крие риск от сериозни последствия за хората, а които се отнася.
Сайтът "Уикилийкс" беше разкритикуван миналия месец, след като огласи данни, наречени от него "имейлите на ПСР", като се имаше предвид управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Но възторгът на инакомислещите беше заменен от насмешка, след като осъзнаха, че документите, наброяващи 300 хиляди, не са нищо повече от огромен сбор от непотребна кореспонденция по електронна поща и петиции.
Вурал Ерьоз, 66-годишен, е бил един от многото, които са писали до ПСР, като се е оплакал през 2013 г., че колата му е била вдигната от властите от моравата пред дома му в Истанбул. Той се стъписал, като открил, че сайтът "Уикилийкс" е публикувал съобщението му заедно с регистрационния номер на автомобила му. "Искам да знам по каква причина са ме разкрили", каза той в интервю по телефона.
Известният активист против цензурата Яман Акдениз, който е прегледал стотици послания като това на Ерьоз, заяви, че те нямат никаква новинарска стойност.
Ерьоз заяви, че се възхищава на "Уикилийкс" за това, че разкрива закононарушения, но каза, че сайтът "би следвало да защитава невинните граждани. Трябва да пресяват това, което публикуват."
Експерти заявиха, че очевидният отказ на сайта да извърши дори минимална пресявка излага собствените му читатели на риск.
Веселин Бончев, изследовател от Националната лаборатория по компютърна вирусология към Българската академия на науките, каза, че с огромна изненада открил наличието на огромно количество зловреден софтуер по файловете на "Уикилийкс" - което показва, че сайтът не е направил основни неща, за да обезопаси публикациите си.
"Тяхното разбиране за журналистика се свежда едва ли не до това да открият интересен документ в някоя кофа за боклук и след това да изсипят съдържанието на кофата пред вратата ви", каза той.
Дори най-големите привърженици на Асандж започват да изпитват неудобство. Журналистът Глен Грийнуолд, един от водещите медийни съмишленици на сайта по света, се разграничи от "Уикилийкс" заради стратегията му за публикуване. Разгласилият информация на Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън, на когото "Уикилийкс" посредничи, за да получи убежище в Русия, наскоро заяви, че сайтът трябва по-внимателно да подбира какво публикува.
Други са разочаровани. Дитрих, активистът за прозрачност, каза, че "по принцип" все още подкрепя "Уикилийкс", но от известно време е недоволен от Асандж и колегите му.
"Един от етикетите, които те наистина не харесват, е да ги определят като активисти срещу правото на личен живот", заяви той в телефонно интервю. "Но ако не искаш да ти лепнат такъв етикет, не прави такива неща!"