Още преди да бъдат обявени окончателните резултати от британския референдум британският печат съобщава, че лагерът, който е за Брекзит, печели и подчертава, че сега погледите са насочени към онова, което следва оттук нататък.
Евроскептичният дух излезе от бутилката. Ще спечелим тази война, ще си върнем страната, ще си върнем независимостта и границите, заяви лидерът на антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж, цитиран от в. "Индипендънт", часове преди оповестяването на крайните резултати. Дейвид Камерън свика този референдум с надеждата това да реши веднъж завинаги европейския въпрос, който толкова дълго разделя партията му. Каквото и да стане, е съвсем ясно, че всенародното допитване ще има обратния ефект. Какъвто и да е резултатът, ще продължи да има имиграция, ще продължи да има гняв, а когато тези две неща се срещнат, там ще бъде Найджъл Фараж, пише вестникът.
Разчистването на отломките след земетресението на Брекзита ще отнеме години, подчертава в. "Гардиън". Въпреки че този вот трябва да се разглежда като предписание за оттегляне от ЕС, рано тази сутрин той звучеше повече като вик на гняв и разочарование на половината страна срещу системата на власт, богатство и привилегии, контролирани от елит, управляващ отдругаде. Мишената беше колкото Брюксел, толкова и Уестминстър. Но дори да си даваме сметка за това, още не сме наясно колко сложно е онова, което предстои или по-скоро какво точно рухна.
В. "Файненшъл таймс" посочва, че много от последиците на Брекзит може да се предвидят още сега и цитира част от тях: Великобритания ще се опита да излезе от ЕС до 2019 г. и ще е готова да се противопостави на Брюксел по миграционните закони. Министърът на финансите Джордж Осбърн предупреди, че ако Великобритания гласува за излизане, в държавните финанси ще се отвори черна дупка от 30 милиарда лири. Един от най-непосредствените резултати е, че кариерата на Дейвид Камерън като премиер ще приключи, а политическите и конституционните въпроси, предизвикани от Брекзита, може да поставят началото на период на дълбока несигурност за Обединеното кралство и ЕС. От юридическа гледна точка референдумът е по-скоро консултативен, а не задължителен и какво ще стане по-нататък е политически, а не правен въпрос, отбелязва вестникът. В областта на икономиката специалистите са единодушни - излизането от ЕС ще нанесе удар по растежа, а мащабът на последиците ще зависи от фактори като търговията, производителността и преките чуждестранни инвестиции. Привържениците на Брекзита обаче твърдят, че икономиката ще бъде в разцвет, когато страната е извън ЕС.
Оценките, че британският референдум е исторически, не са само думи. Заложено е много повече от отношенията между Великобритания и Европа. Под въпрос може да се окаже целият европейски проект, отбелязва френският в. "Монд". Нещата трябва да се кажат такива, каквито са. Великобритания имаше огромна полза от членството си в ЕС. Икономиката й не е била в по-добро състояние от 1973 г. насам, но Лондон остави силен англо-саксонски отпечатък върху европейския проект - свободната търговия, разширяването към Централна и Източна Европа сред 1989 г., отварянето към света. Европейското право е изковано под британско влияние. Днешна Европа, която от 20 години непрестанно се отдалечава от федералната мечта, носи печата на Обединеното кралство, подчертава вестникът.
Британците шокираха света с избора си да напуснат ЕС, пише в. "Ню Йорк таймс". Това историческо решение със сигурност ще промени мястото на страната в света, ще предизвика смут на континента и ще разтърси политическата върхушка на Запад.
Въпреки че допитванията преди референдума показаха, че и двата лагера биха могли да спечелят, изходът смая голяма част от британците, европейците и трансатлантическия алианс, подчертавайки силата на настроенията срещу елита, на популистките и националистически настроения във време на икономическа и културна обърканост, пише БТА.