"Знаем горе-долу през коя година американците ще получат нова ракета, вече не с обсег 500 километра, а повече, и оттам нататък ще заплашват вече нашия ядрен потенциал. Ние знаем какво ще става - година по година. И те знаят, че ние знаем", заяви Владимир Путин в Санкт Петербург.
Руският президент говореше очевидно за американските противоракети SM-3 Block IIA - модернизиран вариант на ракетите Standard Missile 3, с каквито се комплектоват системите за ПРО "Иджис", пише руската редакция на Би Би Си, цитирана от БТА.
Смята се, че новата противоракета ще може да сваля междуконтинентални балистични ракети (МБР), при все че според експерти тези възможности ще са ограничени. Започнали са вече и първите изпитания.
В САЩ се разработва и още по-мощна версия - SM-3 Block IIB. Общодостъпните данни за нея са твърде малко, но се знае, че конструкторите са имали по-специално задачата да осигурят по-ефективно поразяване на МБР.
Първоначалните планове на Пентагона за създаване на ЕвроПРО предвиждаха противоракети SM-3 Block IIA да бъдат разположени в Европа още през 2015 г., през третата фаза от развитието на ЕвроПРО, а SM-3 Block IIB - по време на четвъртата фаза, след 2020 г.
Русия бе категорично против тези планове, тъй като според военни експерти споменатите противоракети, разположени в източноевропейски бази или на кораби, биха могли успешно да прехващат руски балистични ракети.
Скритите заплахи
През 2013 г. руската дипломация успя да издейства замразяване на проектите за разполагане на противоракети SM-3 Block IIB в Европа. Положение, което не е преразгледано и до днес.
Военният министър на САЩ заяви тогава, че Вашингтон спира последната фаза от европейската програма за ПРО, за да изразходва освободените ресурси за укрепване на противоракетния щит по западното крайбрежие на страната - в очите на Америка заплахата откъм Северна Корея изглеждаше навремето по-сериозна.
В отношенията на Русия със Запада настъпиха след това коренни промени. През 2014 г. федерацията анексира Крим, после в Източна Украйна избухна война и на Запад смятат Русия за скрит участник в конфликта.
Днес НАТО почти открито вече подозира, че Русия смята рано или късно да окупира балтийските страни.
Алиансът гледа на тази заплаха повече от сериозно - на предстоящата му среща на върха във Варшава се очаква да бъде обявено, че разполага в Литва, Латвия, Естония и Полша свои сили със задача по-специално да се противопоставят при евентуална агресия на Русия.
От своя страна Москва разполага войски по западното направление, организира мащабни учения.
Ядреното възпиране
Но ПРО все пак е част от ядреното възпиране, а не от действията за увеличаване на обикновените оръжия в Източна Европа.
В началото на май в Румъния бе открита база на ЕвроПРО. Там ще бъдат разположени радар SPY-1 и 24 ракети прехващачи от вариант Block IB. Това са най-нови противоракети, изпробвани за пръв път през 2012 г.
В чисто технически план те отговарят на втория етап от разгръщането на ЕвроПРО и според експерти не представляват голяма заплаха за руските МБР.
На 13 май в полския град Реджиково бе направена и първата копка на друга база от ЕвроПРО. Предвижда се тя да влезе в строя през 2018 г.
И там ще бъдат разположени радар SPY-1 и 24 ракети прехващачи, но третата фаза, в чиито рамки се строи обектът, предвижда да бъдат монтирани SM-3 Block IIA. Четвъртият етап от създаването на ЕвроПРО засега официално е замразен.
"Докъде ще стигне всичко това (разполагането на американска ПРО в Европа, бел. на Би Би Си) - не знам, но знам със сигурност, че ще се наложи да отвърнем. И предварително съм наясно, че ще ни обвинят в агресивно поведение, макар да става дума само за отговор. Безспорно обаче ще трябва да гарантираме сигурност. Не само за себе си. Много е важно за нас да осигурим стратегически баланс в света", каза Путин.
Възможностите за осигуряване на баланс в подобна ситуация не са много. Най-вече да бъдат създадени нови балистични ракети, способни да преодоляват противоракетната отбрана.
Това се постига на първо място чрез скъсяване на фазата, в която ракетата набира скорост - тя е най-уязвима на първия етап от полета, и чрез по-висока маневреност на бойните глави по време на финалния етап. Една активно маневрираща бойна глава е много по-трудно да бъде свалена, защото лети по непредсказуема траектория.
В руския печат редовно се пише за нови ядрени оръжия като ракетни влакове и ядрени торпеда. Според някои експерти обаче не е сигурно, че наистина има подобни разработки; нищо чудно да става дума за целенасочена заблуда.
Дипломацията
След изострянето на отношенията със Запада Северноатлантическият съюз спря военното сътрудничество с Москва, оставяйки обаче отворени дипломатическите канали.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви неведнъж, че предпочита пактът да води диалог с Русия независимо от твърдата си позиция за Украйна и Крим.
Той заяви на 20 май, че ще търси възможност преди варшавската среща на върха на алианса да бъде свикано заседание на Съвета Русия-НАТО на равнище посланици.
Според Столтенберг Съветът Русия-НАТО може да бъде добър инструмент за предотвратяване на военни инциденти и рискове.
Когато заяви, че е недоволен от развитието на ПРО, и обеща да отвърне с развитие на ядрени сили, Путин се оплака и от липсата на диалог: "Въпреки всичките ни възражения, всичките ни предложения за реално сътрудничество има нежелание да се сътрудничи с нас, нашите предложения се отхвърлят и се действа по собствен план".
"Ако щете ми вярвайте, но сме предлагали конкретни варианти за сътрудничество и всички те на практика бяха отклонени", каза той.
Не обясни обаче какво точно е предлагала Русия. Не се знае също дали в момента се обсъжда някаква възможност за разведряване.