Под натиска на британския референдум за членството на Великобритания в ЕС, който крие много рискове, Европейският съюз най-накрая реши да направи изключение за Дейвид Камерън, отбелязва френският в. "Фигаро".
Сега ЕС дава на Лондон възможността да налага сам и без краен срок мораториум от няколко години върху социалните помощи, на които се радваха европейците, работещи във Великобритания и които излизаха скъпо на тази страна. Това беше най-голямата отстъпка, която Камерън се надяваше да извоюва, за да започне кампания за оставане на страната му в блока. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск се съгласи на тази отстъпка, след като месеци наред обясняваше, че Великобритания не може да се ползва със специално отношение.
Разпоредбата, предложена вчера в проект на документ, представен за одобрение на 28-те страни членки, е обрисувана всъщност като обща мярка, приложима за цяла Европа. Според нея задействането на така наречен предпазен механизъм, при стриктен контрол на ЕК, може да бъде поискано от всяка една страна членка, в която обществените услуги или сигурността не могат да се справят с изключително масиран приток на работници от други страни членки. Но тук идва същественото изключението за Лондон, за който няма да е необходимо да получава предварителна зелена светлина от Брюксел за задействане на този механизъм, нито ще трябва да доказва, че не може да се справи с бремето на вълната от европейски мигранти, дошли да работят във Великобритания. Още вчера Камерън по свой начин отпразнува това изключение, като обяви, че референдумът за британското членство би могъл да се състои до няколко месеца, през юни най-вероятно.
Успехът, който постигна Камерън в преговорите за ЕС и който му е необходим, за да убеди британските избиратели да останат в ЕС, изглежда е на една ръка разстояние. Но сега предстои да бъдат убедени останалите 27 партньори на Великобритания в ЕС и това трябва да стане преди срещата на върха на съюза по-късно този месец. Посланиците на страните членки и "шерпите" на Доналд Туск ще трябва да доизпипат предложения от него текст. Няма съмнение, че той ще бъде обсъждан на 12 февруари, когато германският канцлер Ангела Меркел ще приеме британския премиер в Хамбург за очаквана двустранна среща.
От Централна Европа би трябвало да дойдат големите възражения спрямо новото британско изключение. Полша доставя най-голям контингент от работници във Великобритания сред страните от ЕС и се притеснява, че нейните граждани ще бъдат превърнати в европейски труженици от втора категория. Прага, Будапеща и Братислава също имат подобни опасения.
Председателят на Европейския съвет Туск се опита да "разминира" евентуалния спор с Париж по въпроса, а Европейската централна банка пък положи усилия в тази насока с деветте страни, които не са част от еврозоната, сред които е Великобритания. От този факт произтича още едно изискване на Дейвид Камерън. С приближаването на референдума, той поиска солидни гаранции срещу всяка амбиция на еврозоната да регулира и регламентира интересите на лондонското Сити.
В представения вчера от Туск документ с предложения за реформи в ЕС се обещава спазването на правата и на компетенциите на страните, които не са в еврозоната. В него се обявява механизъм, чрез който ще се позволи гласът на тези страни да бъде чут от 19-те от еврозоната и те да получат необходимите гаранции. Но това не създава право на вето и не може в никакъв случай да забави взимането на спешни решения в случай на финансова криза, каза Туск.
В предложения вчера от Туск документ има и система на така наречения "червен картон", благодарение на който Камерън би искал да намали прекомерното увеличение на законодателни текстове, произвеждани от Брюксел и Страсбург. Но тук Туск засега поставя летвата доста и високо. Ще е необходимо мнозинство от повече от половината от 28-те национални парламента (тоест 55 процента), за да се спре или промени закон, прокарван от ЕК, пише БТА.