Започналата вчера конференцията по климата в Париж, една от най-големите срещи на световни лидери в историята, според мнозина е последната надежда на планетата да се размине с най-тежките последици от промените в климата, пише в. "Ню Йорк таймс".
Парижките преговори са кулминация на продължаващи вече над 20 години усилия да се постигне сделка за намаляване на вредните емисии. На последните два такива форума - в Киото през 1997 г. и Копенхаген през 2009 г. - бяха приети документи, оценени по-късно като неуспешни. Според някои анализатори дори най-доброто възможно споразумение в Париж ще намали емисиите само с половината от нивото, което е необходимо, за да се избегнат сериозни катаклизми. Това ще превърне настоящата конференция в стъпка напред, но не в и окончателно решение, пише "Ню Йорк таймс".
Преди време най-големите световни замърсители с парникови газове - САЩ и Китай, преговаряха по климатичните въпроси като съперници. Но след като миналата година сключиха двустранна спогодба да се борят заедно за намаляване на емисиите, президентите Барак Обама и Си Цзинпин призоваха вчера колегите си да се присъединят към усилията им, допълни "Ню Йорк таймс".
Според в. "Вашингтон пост" това, че първата среща в програмата на Обама във вчерашния ден бе със Си, е показателно за централната роля на Китай в глобалните въпроси като климатичните промени. "Дойдох тук лично като лидер на най-голямата икономика в света и на втория най-голям замърсител, за да кажа, че САЩ не само признават ролята си в предизвикването на проблема. Ние поемаме отговорност да направим нещо по въпроса", каза Обама. Американският президент иска борбата срещу климатичните промени да бъде запомнена като част от политическото му наследство, отбеляза "Вашингтон пост".
Други световни лидери като руския президент Владимир Путин и генералния секретар на ООН Бан Ки Мун също подчертаха колко неотложна задача е постигането на споразумение през следващите две седмици на конференцията. Много бързо обаче излязоха наяве признаците на отдавнашно разделение. Развиващите се страни настояват богатите държави, които са излъчили най-много въглеродни емисии, да финансират прехода към по-зелена енергия и да подготвят бедните страни да се справят с ранните последици от изменящия се климат, пише в. "Уолстрийт джърнъл".
Развиващите се страни искат техните индустриализирани партньори да изпълнят обещанията си да събират по 100 милиарда долара годишно публично и частно финансиране за борба с климатичните промени от 2020 година нататък. Някои официални лица предупредиха, че няма да подкрепят сделката в Париж, ако тя не доведе до стабилно финансиране, допълва "Уолстрийт джърнъл".
Ако преговорите в Париж пропаднат, може би ще минат години, преди световните лидери да се опитат пак да договорят подобно споразумение, пише "Ню Йорк таймс".