Жителите на арменското село Мовсес, близо до границата с Азербайджан, въздъхват с облекчение, виждайки как ги обгръща гъста мъгла - най-сетне са извън полезрението на азербайджанските стрелци, заели позиции отсреща, на планинския връх Кардаш. "Мъглата е спасение за нас. Щом няма видимост, знаем, че и азерите няма да стрелят", обяснява пред АФП Ханум - възрастна арменка, която наред с всички обитатели на Мовсес живее в постоянен страх от азербайджанските снайперисти, допълва БТА.
Страх обаче е сковал всички и откъм азербайджанската страна на границата. "Денем улиците са празни, - разказва Исмаил Набиев от азербайджанското село Алибейли. - Не можем да направим сватба, нито погребение. Още щом ни видят, че се събираме, арменците стрелят по нас."
Войната между Армения и Азербайджан за контрола върху Нагорни Карабах, взела 30 000 жертви и прокудила от домовете им стотици хиляди души между 1988 и 1994 г., официално е приключила. На практика обаче тя никога не е завършвала за хората, живеещи по границата между двете държави, като жителите на двете села, Мовсес и Алибейли, отдалечени впрочем на близо 200 километра от Нагорни Карабах, азербайджански регион с предимно арменско население.
Над 70 души от двете страни на браздата бяха убити миналата година при поредица сблъсъци, което породи опасения да не бъде подновен замразеният конфликт. "Арменците непрекъснато стрелят по къщите ни", твърди Хатира Алиева, млада майка на две деца, ранена през февруари, когато снайперисти от другата страна на границата обсипали с куршуми дома й. "Страх ме е да пусна децата на училище. Сутринта се запътваме натам тичешком от страх да не ни видят арменците и да започнат стрелба - споделя тя. - След училище децата си стоят вкъщи, твърде опасно е да ги пускаме за игра навън."
Кошмарът, изживяван от тази млада жена, се повтаря напълно отвъд границата, в Мовсес. "Азерите стрелят денонощно - по къщите ни, по обикновени хора, по стопани, работещи в лозята си - разказва Сударик Аперян, възрастна дама на 82 години. - Страх ме е да запаля лампите нощем. Само да видят светлинка в прозорците ни и започват да стрелят", твърди тя.
"Безпрецедентна ескалация"
Въпреки десетилетните преговори с международно посредничество, откакто е сключено споразумението за прекратяване на огъня, през 1994 г., двата лагера все още не са подписали окончателен мирен договор. Международната общност смята Нагорни Карабах за част от Азербайджан. Самопровъзгласил се за "Нагорнокарабахска република", регионът получава финансова и военна подкрепа от Ереван.
Азерската общност, наброявала преди войната близо 25 на сто от местното население, е напуснала общността. Днес почти всички от 145-те хиляди жители на Нагорни Карабах са арменци. Азербайджан все още оспорва принадлежността на региона. През февруари президентът Илхам Алиев заяви, че мирът ще остане застрашен, докато Армения продължи "да окупира Нагорни Карабах" и седемте азербайджански области около него, общо 20 на сто от територията на страната.
През януари арменският държавен глава Серж Саркисян заплаши, че страната му ще отговори на всяка атака, предприета от азербайджанските сили. "В случай на масирано и застрашително струпване (на войски) по нашата граница или край демаркационната линия, си запазваме правото да предприемем превантивен удар", обърна се той към съседната страна, богата на петролни ресурси.
Януари донесе особено много жертви: при стрелба на границата бяха убити най-малко 12 и ранени 18 души, което разтревожи Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). "От лятото на 2014 г. сме свидетели на безпрецедентна ескалация (б. ред.: последно, азербайджански войник бе убит в района на границата в сряда) - заяви пред АФП Мубариз Ахмедоглу, директор на азербайджанския Център за политически иновации и технологии. - Армения и Азербайджан разположиха едрокалибрена артилерия по дължината на фронтовата линия."
Арменският експерт Сергей Минасян от ереванския аналитичен център Институт за Кавказ разсъждава по същия начин: "От 20 години ситуацията на място никога не е била толкова напрегната и опасна колкото днес". Жител на Мовсес обобщава: "Бъдещето ни е също толкова неясно като мъглата над връх Кардаш"