В почти всички страни-членки на Европейския съюз политиките за адаптацията към климатичните промени вече са на дневен ред. Основните причини за тази тенденция са зачестилите екстремни проявления на климата на Европа, както и общата политика на съюза, свързана с интегриране към явлението. Средствата, необходими за покриване на щетите от климатичните промени, както и нуждата от научни изследвания също са сред движещите причини за иницииране адаптационни политики на национално ниво. Това става ясно от оповестен нов анализ на нивото на адаптиране към промените в климата в Европа, цитиран от "Дневник".
Докладът "Национални политически процеси за адаптация в европейски страни – 2014" е изготвен от Европейската агенция за околна среда(ЕАОС) и е най-подробното подобно проучване до момента. Изследването се базира на детайлни отговори и доброволни самооценки от страна на общо 30 европейски държави.
В много европейски страни конкретните действия, свързани с адаптация към климатичните промени, са на ранен етап, показва още проучването. Според отчетените данни, 21 държави вече имат приети национални стратегии за адаптиране, а само 13 страни прилагат такива.
На общата карта на европейската платформа за адаптация към климатичните промени, България е една от страните, които все още не са приели национална стратегия за адаптация към климатичните промени. Въпреки че страната ни няма обща адаптационна рамка, проучването отчита, че у нас има предприети мерки за адаптация в отделни сектори, предприети от някои национални органи.
Едва няколко държави са въвели схеми за мониторинг, оценка и докладване на напредъка си по тези политики, а над половината планират или работят по такава схема.
"Това е първият задълбочен анализ на нивото на адаптиране на европейските държави. Адаптация към климатичните промени е неизбежна. Затова е положителен фактът, че в момента този въпрос е политически фокус в цяла Европа. Много държави трябва да превърнат плановете си в действие," посочва изпълнителният директор на агенцията Ханс Брюнинкс.
Повече наводнения, суша, горещи вълни, покачване на морското равнище и други широко разпространени промени в околната среда – като промяна в разпространението на животински и растителни видове, както и промяна в сезоните за отглеждане на култури – това са основните проявления на климатичните промени, които се очакват да засегнат региона на Европа. Показатели за изменението на климата на Европейската агенция за околна среда показват и степента, в която тези проявления вече са наблюдавани в Европа и извън нея.
Държавите, които са напреднали в процеса на адаптация са обикновено тези, които са и с високо ниво на осъзнаване нуждата от адаптиране. Сред тях са Белгия, Австрия, скандинавските държави, Германия. България все още няма обща рамка за адаптиране към климатичните промени, но вече предприема мерки на секторно ниво.
В същото време проучването отчита, че в страната има предприети мерки за адаптация в някои сектори, които са предприети от отделни национални органи като Министерството на земеделието и храните, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Предприемат се мерки за справяне с изменението на климата и от страна на всички регионални отдели за управление на водите на Министерството на околната среда и вода, както е заложено в плановете им за управление, наред с мерки за опазване и предотвратяване замърсяването на речните басейни и Черно море.
Става дума конкретно за Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район, Басейнова дирекция за управление на водите - Западнобеломорски район, Басейнова дирекция за управление на водите - Басейнова дирекция за "Дунавски район", Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район.
Разработването на Национална стратегия за адаптация (НСА) е на етап подготовка, а Министерството на околната среда и водите е координиращия орган на този процес, се посочва на сайта на европейсакта платформа.
Основната цел на доклада е държавите да обменят опит и добри практики в адаптацията. Проучването се извършва на доброволен принцип, а информацията се подава от страните, подчертават авторите от ЕАОС.