На водещия на новините по Би Ти Ви Юксел Кадриев никак не му върви в любовта. 47-годишният новинар е потънал в любовна депресия и дори не може да се зарадва на уволнението на бившия си шеф Венелин Петков, с когото никак не се разбираха.
След като мина през скандален развод с бившата си съпруга Бонка, телевизионерът се влюби пламенно в красивата варненка Диди Янкова, която обаче си отиде без време, покосена от рак. Последната му връзка със заможната гъркиня Мария, за която "Уикенд" съобщи преди няколко месеца, също вече е минало. Красивата блондинка поискала да сложи край на връзката им, тъй като не виждала перспектива в нея.
Година и половина водещият въртеше тайна любов със сексапилната гъркиня и всяка седмица пътуваше до Солун, където живее изгората му. Заради засилените мерки за безопасност по време на пандемият от Ковид-19, всеки път влюбеният Юксел си правел задължителния за влизане в Гърция PCR тест, разкриха колеги на тв звездата.
Макар че гони 50-те, разведеният Юксел бил хлътнал до уши по красивата Мария. Като всяка типична гъркиня, 35-годишната хубавица имала доста чепат нрав. Именно това се харесвало на Кадриев, който се славел сред колегите си като веселяк, но с особен характер. През лятото, когато новинарят прекарал ваканцията си по плажовете на Егейско море, двамата наваксали дните на изолация. Разстоянието между София и Солун обаче се оказало препъникамък за връзката им.
"Далече от очите, далече от сърцето", заявила Мария и поискала да се разделят. Кадриев много тежко преживявал края на отношенията им и изпаднал в любовна депресия. Той започнал да излива чувствата си в стихове и проза, които публикува в личния си профил в социалните мрежи.
"Защо можем да избираме с кого да общуваме, но в кого се влюбваме не зависи от нас? Какво се прави с невъзможната любов? Как сърцето живее с нея? Как то тупти въобще или пък буцата тъга в гърлото ти е толкова тежка, че не можеш да вдигнеш погледа си, за да видиш вярната посока и да си поемеш въздух? Преживява ли се? Лекува ли времето болката от несподелената любов или на времето, на което разчиташ, изобщо не му пука за надраното ти до кръв сърце? Или е просто красив пъзел, чиято последна част не иска да застане на мястото си, за да можеш да видиш истинската красота. Несправедливо е, знам, но няма човек без чувства. Въпросът е на какви компромиси сме готови и дали изобщо се налага да правим подобен избор. Защото...Какъв е паметникът на тъгата? Има ли изрисувани усмивки на него или има само следи от сълзите на душата и драскотини от отминали бурни нощи. Поставен ли е сред поляна от изживени щастливи дни или го облива само дъжд от черни празни сенки? Защо някой не вземе да направи паметник на щастието? Любовта не е професионален боксов мач, за да уточниш всички детайли и правила, и чак тогава да се впуснеш в нея. Тя просто идва и трябва да се живее. Като живота. Дава ти се като нешлифован диамант", философства в проза нараненият Кадриев.
Повече четете ТУК