Такъв експеримент решила да си направи младата американка Бруна Несиф, която впрочем е доста привлекателна. Тя е описала опита си в своя блог. "Не съм правила секс вече от повече от година и този път през моята лична пустиня Мохаве беше същевременно поучителен и разочароващ (по обясними причини). За какво ми е това въздържание?
Всичко започна през 2015 г., когато един сексапилен младеж ми показа в Инстаграм, че изпитваме взаимен интерес един към друг. В общуването ни имаше нещо наистина топло, сближаващо. Много скоро коментарите преминаха в лични съобщения, а съобщенията – в ежедневни разговори по телефона. Чувствах се въодушевена – божичко, аз имам връзка! Но това не продължи дълго. Оказа се, че той наскоро е приключил продължителна връзка и засега не търси нищо сериозно. Вместо да се примиря и да се отдръпна, аз се държах така, сякаш това ме устройва идеално. Химията помежду ни просто беше твърде силна, за да я пренебрегна (и ако трябва да съм честна, тогава не исках да си призная очевидното). Опитвах се да си внуша, че да правя секс с човек, който не иска да бъдем двойка, е готино. Бях спокойна, знаейки, че той се среща и с други момичета. Убедих себе си, че нас ни свързва сексът и нищо повече – и че това е, което аз искам.
Но в даден момент проумях, че доста често правя следното – примирявам се с това, което другите са готови да ми дадат, без да обръщам внимание на собствените си желания. Уморих се да живея по един и същ сценарий и започнах да се самоанализирам, за да разбера защо винаги започвам връзки, които приключват в нищото. По наше време беше прието да се гледа на секса като на средство за постигане на някакви цели, а не като на привилегия. Затова аз някак повярвах, че трябва да правя секс, за да доставя удоволствие на мъжа. И че ако не го направя, той хоп! – и ще изчезне.
Тогава си казах – никакви случайни връзки повече. Няма да си легна с някого, докато той не ме накара да се чувствам като богиня. Но, както се оказа, това отне повече време, отколкото очаквах. През първите няколко месеца беше яко – аз усещах, че най-сетне съм си върнала своята женска сила и че нищо не може да ме отклони от този път. Но когато изтече половин година, първоначалният ми възторг угасна и се усъмних в експеримента си. Първо – започна да ми се струва, че причината за него е въображаема. Второ – започнах да се ядосвам, защото постоянно попадах на мъже, които търсеха само секс. Това е достатъчно неприятно само по себе си, а ако добавиш към него и борбата със собственото ти влечение, просто за да си докажеш нещо, става тежко…
Внезапно се оказа, че моето решение е способно да съсипе и отношенията ми с приятелки. Те възприеха въздържанието ми като упрек по свой адрес – все едно на мой фон те изглеждат развратници. Започнахме да избягваме темата за секса в разговорите си, тя застана като стена между нас. Те се ядосваха и ме упрекваха, че им създавам комплекси, макар това да е „просто секс“. И аз в даден момент дори бях готова да се предам, защото физическите ми нужди продължаваха да се обаждат. Но аз устоях. В крайна сметка не е важно, че някой-си не е разбрал защо и за какво правя това. След време хормоните ми се успокоиха (или просто се предадоха). Знам, че на много хора една седмица без секс може да им се стори жестоко наказание, а година без интимни контакти – нещо немислимо, но се оказа, че не е чак толкова трудно. Аз ходех на срещи, както и преди, но от тях нищо не излизаше.
Сега, година по-късно, изпитвам смесени чувства. Тъжно ми е, че за цялото това време не срещнах човек, който да е готов да инвестира емоционално в мен. Защо става така? Нямам отговор на този въпрос. Аз имах нужда от този урок. Прочистих си ума, разбрах, че е трудно да задържиш интереса на мъж без секс, но си напомних, че заслужавам любов и без палави погледи към моето деколте. Да, изпитах разочарование, но и огромна гордост. Исках да спра да се чувствам достъпна и спрях. Исках да дочакам мъжа, за когото да съм част от живота му, и ще го дочакам, защото знам как да постигна целта си."