Представете си, че можете да погледнете в едно магическо кълбо, което предсказва бъдещето, и в него видите, че никога няма да срещнете онзи „единствен", голямата любов на живота ви...
Да, неприятно е да си го представиш. Всички се надяваме да срещнем „единствения"... или поне някой, който да ни устройва поне наполовина от тези очаквания и с когото да прекараме остатъка от живота си. Да, знам. Вие не сте наивни. Не вярвате в сродните души. Но така или иначе очаквате да срещнете човек, който да ви харесва повече от всички други. Някой който да ви чака вкъщи след дълъг ден, който да ви донесе чаша чай, когато боледувате и който вечер да изслуша всички ваши истории от деня. Ние всички се надяваме на това. Ние сме човешки същества.
Знаете ли, в търсенето на любов има едно особено свойство – това, че ни влияе непрекъснато. (Въпреки че не обичаме да си го признаваме). Любовта е винаги в челните редици на нашите действия, дори и в съзнанието ни да не е точно така. Любовта е причината, поради която си купихте нова дреха миналия уикенд.
Любовта е причината, поради която ходихте на онова парти миналата вечер, въпреки че никак не ви се ходеше. Тя е причината за вашите страхове и неувереност за бъдещето. А също така любовта е тази, която ни вдъхновява за най-грандиозните промени.