По време на Средновековието нов тип дървена конструкция при строителството става популярна в Северозападна Европа. Тя се среща особено често в Норвегия, където е използвана за изграждането на църкви.
Ключовата характеристика на техния дизайн е, че вместо да се използват носещи дървени колони, наречена дъги, дъските на структурата директно се поставят в дупки в земята, което ги прави податливи на гниене. Заради това около основите на този тип сгради са поставяни камъни.
Така дървените дъски и останалата част от сградата се намират на нещо като издигната платформа, която ги предпазва от водата в почвата.
Прочети повече ТУК.