В Рим пия капучино на закуска, след обилен обяд, така за повдигане на тонуса, привечер, разходайки се по павираните малки уличики зад площад Навона.
Обожавам италианското капучино – някак по-мекичко и нежно е от капучиното, което приготвят в България. Има аромат на кафе, мляко и лешник, или може би канела, вкусът му е сладникав, пълномаслен с леко тръпчива нотка. Не му слагам и грам захар, толкова е вкусно, че ме е страх да не го разваля – искам го такова, каквото ми го сервират.
И докато аз мога да пия капучино по всяко време на денонощието, на няколко пъти ми напарви впечатление, че това не е практика тук в Италия. Всеки път, когато си поръчам капучино и часът е около обяд или по-късно, ме питат повторно: