Ако пътувате с кола от България към Милано, малко след Бреша няколко коня встрани от автомагистралата ще съживят позадрямалия ви от умората поглед.
Няма как да подминете четириногите с безразличие. Защото са скулптури в естествена големина, обагрени в оранжево, жълто, розово, зелено, виолетово.
И заиграването на майстора им с палитрата ги прави и красиви, и екстравагантни, и неотразими, с една дума - арт. Точно такива, каквито са и останалите животни - експонати от изложбата из просторните поля на модерната селскостопанска ферма „Франчакорта”. На които ще се насладите при повече време и при желание за разтуха, стига да свиете в първото отклонение в дясно.
Но и да не го сторите – спокойно, защото музеите и галериите под открито небе от Алпите до Сицилия вече са толкова много, че медиите на Апенините започнаха да говорят едва ли не за нов вид туризъм с дестинация „парковете на изкуството”.
Всъщност те не са нещо непознато за Италия – още през ХV век чудаткото граф Орсини напълнил за радост и ужас на приятелите си своето разкошно имение недалеч от Рим със странни чудовища от камък. Днес обаче вдъхновението да бъдат оживени паркове и чифлици с произведения на изкуството, вписващи се прекрасно в природната среда и придобиващи благодарение на нея още по-ярка внушителност, е станало вездесъщо.
Според специализирани издания като „Виаджи” желаещите да се разхождат сред катедрали от храсти, сред циклопи от бронз, нимфи от мрамор и фонтани като космически кораби, особено през тези летни дни, се увеличават в геометрическа прогресия.
Най-напред в новата туристическо-артинициатива е люлката на Ренесанса и на модерното изкуство - областта Тоскана. Като задължителен за посещение гидовете сочат преди всичко намиращия се недалеч от град Пистоя просторен чифлик „Челе”, чиито музей галерия на открито заема цял хълм.
По неговия гребен, по склоновете му и в падините наоколо са разхвърляни шейсетина истински шедьовъра, които известният колекционер Джулиано Гори събира от 1982 година. И ги е разположил така, че да „живеят” в симбиоза с мястото, където нищо не е случайно или отвлечено.
А пък и ваятелите на скулптурите и на композициите са известни, изписаните на табелките им имена всяват наистина респект - Даниел Бюран, Лучано Фабро, Йозеф Кошут, Сол Леуит, Елизео Матеачи, Робер Морис, Мимо Паладино. А онези пък, които си падат по великия каталунец Антонио Гауди и са имали възможност да се насладят на неговия парк „Гуел” в Барселона, ще останат направо омагьосани от
И тя е в Тоскана, но в южната й част, почти до границата й с Лацио до шикарския курорт Капалбио. Та във въпросната градина е развихрила фантазията си скулпторката Ники дьо Сен Фал, пресъздавайки 22 от известните в Италия карти за игра и за гледане. По-точно нарисуваните на тях циклопи и всяващи дори ужас фигури, които понякога достигат височина 15 метра. Облицовани са с мозайка от огледални и оцветени стъкла, както и с малки разноцветни керамични плочки. Цена на удоволствието да ги видиш – 10,50 евро.
Оригинален е и музеят – галерия на открито в долината Села, която се намира недалеч от град Тренто. Всъщност става дума за туристически маршрут от около два километра по южния склон на връх Арментера, където изкуството не е „фиксирано” за постоянно, а се ражда и умира с природата.
По простата причина, че мнозинството от скулптурите са от живи растения или дооформени от човешка ръка групи от клони, опадали листа и изсъхнала трева, които едва ли ще преживеят снеговете през зимата. За разлика от например монументалната „Растителна катедрала”, която спретва през 2002 г. италианският майстор ваятел Джулиано Маури и която всяка нова пролет става още по-величествена.
Пак в Алпите, на север от Тренто и близо до Болцано, истинско шоу на открито предлага паркът Land Art. Скулптурите и рисуваните пана са разположени по маршрут от около 8 километра и техни автори са трийсетина млади и вече с авторитет майстори на длетото и четката. Проектът е спонсориран от местната администрация и това го прави още по-привлекателен, тъй като няма входна такса.
На юг като че ли най-богат на паркове на изкуството се очертава районът на калабрийския град Катандзаро. Един от тях е например Археологическият парк „Сколачум” където историческите руини от известно време стават още по-изразителни чрез аранжировката край тях всяка година на нови монументални скулптури на известни автори.
Истински внушителен със своите експонати е намиращият се пак край Катандзаро Международен парк на скулптурата, смятан за сливане на природата с изкуството. За което са се погрижили ваятели с все известни имена – Денис Опенхайм, Микеланджело Пистолето, Тони Крег, Жан Фабр, Мимо Паладино, Ентъни Гормли, Стефан Балкенхол, Марк Куин. На границата между Калабрия и Базиликата пък е разположен паркът Полино, който е с най-голяма площ от всички музеи на открито на Италия – 192 000 000 декара.
А в Сицилия се простира паркът „Фиумара на изкуството”. Наречен е на името на пресъхналата река по хълмовете и падините, край която са инсталирали свои творби пак прочути майстори. А, забравихме Болоня и нейния парк „Ка Ла Гиронда”, където освен на 200 вписали се в природата скулптури човек може да се порадва и на над 15 хиляди познати и непознати растения. Става дума за храсталаци, треволяци, зеленчуци, варива, но и за сладки работи като черешки, малини, ягоди, къпини, боровинки и джанки, от които ако си откъснеш, никой няма да ти се разсърди.