Името на Ищар Алабина, която всъщност се казва Ети Зак, нашумява през 2000 г, когато синглите „Last Kiss” и „C’est La Vie”, включени в дебютния й солов албум „The Voice Of Alabina” оглавяват върховете на всички европейски класации.
Псевдонимът Ищар певицата избира, вдъхновена от едноименна месопотамска богиня на плодородието.
Мнозина си спомнят, че преди да започне соло кариера Ищар Алабина бе вокалистка на едноименната култовата етно формация Алабина, задължително звучаща в плейлиста на всяка уважаваща себе си дискотека от 90-те.
Парчето Habibi (Sawah) от третия самостоятелен албум на Ishtar Alabina Je Sais d'où Je Viens (I know from where I come) също се превръща в безспорен хит и затвърждава в световен мащаб специфичния стил на певицата, определян от повечето критици като ориенталски поп.
Повлияна от различните източни култури, Ищар съчетава в музиката си модерно денс звучене с традиционни ориенталски мелодии и фламенко ритми, характерни за европейското и африканското Средиземноморие. И докато в първия й албум текстовете са предимно на френски език, в следващите творения на певицата широко застъпени са и песните на иврит, арабски, испански и английски.