Запитан за какво точно е бил изгорен на кладата Джордано Бруно, всеки средноинтелигентен човек би отговорил, че ученият бил поддържник на хелиоцентричната система на Коперник, съгласно която, казано на прост език - Земята се върти около Слънцето.
Историци, обаче, са на мнение, че Джордано Бруно е бил осъден от Светата инквизиция не за това?.. А за какво?
На гравюрите, които сме виждали, Джордано Бруно изглежда много млад. Всъщност, по времето, когато е хвърлен на кладата, той е на 52.
Някои опровергават и общоприетия факт, че е бил учен. Те твърдят, че Бруно бил странстващ доминикански монах и философ, който обикалял Европа и преподавал в университети, но често бил изгонван от тях, заради еретични разсъждения, пише dir.bg.
Е - учен или не, Джордано Бруно е автор на две дисертации, така че определено, според съвременните ни разбирания, е бил учен. Оказва се, че назад във времето май са били по-прецизни в раздаването на титли от днес, защото всеки дисертационен труд подлежал на строги потвърждения. А работите на Джордано Бруно били по-скоро образни, поетични разсъждения - не били написани според тогавашните разбирания за научен трактат.
Джордано Бруно е автор на повече от 30 научни разсъждения, макар и не в "каноничния" за времето стил. В тях той развива тезите, че Вселената е безгранична; че звездите са далечни слънца, около които обикалят планетите; че съществуват и други обитаеми светове, освен Земята. От днешна гледна точка, доста модерни идеи.
Хелиоцентричната теория на Николай Коперник, допълвала религиозно-философските концепции на Джордано Бруно, и твърде много му допадала в това отношение. Очевидно, самият Бруно е гледал на себе си повече като на проповедник, отколкото на учен.
Според експерти-теолози, Бруно не е бил атеист, но считал че в религията има много недосатъци, които спират свободното тълкувание на богословието и пречат на науката. Джордано Бруно бил категорично против догматичното християнство. По-конкретно, напълно отхвърлял идеята за непорочното зачатие и божествения произход на Христос.
В доноса от 1592 г., написан от един венециански аристократ срещу Джордано Бруно, се описвали неговите "еретически възгледи" от рода на това, че според него Христос бил извършил мними чудеса; че не умрял доброволно, а искал да избегне смъртта; че няма Възмездие за греховете; че има прераждане на душите от едно същество в друго; че и хората като животните са заченати в разврат; че монасите които взимат пари, позорят себе си и света и пр.
Делото срещу Джордано Бруно трае 8 години. Светите отци се опитвали да докажат, че схващанията на монаха са пълни с противоречия, но той не отстъпил от възгледите си. Трибуналът на Св. инквизиция го обявява за "неразкайващ се и непреклонен еретик", лишава го от духовен сан, изключва го от църквата и го предава в ръцете на светския съд.
Оказва се, че нищо, свързано с хелиоцентричната система, не присъства в обвинителния акт.
В него се наблягало единствено на това, че Джордано Бруно отрича християнската догматика и подкопава религиозната вяра. Някои възприемат това като обвинение срещу Джордано Бруно, че е създал ново религиозно философско учение, чиято цел била да отрича Всемогъщия бог?
Излиза, че той е бил осъден като еретик, а не като учен?
Наказанието "без проливане на кръв" - т.е. изгарянето на кладата, било извършено в средата на февруари 1600 г. в Рим.
През 1889 г. на мястото на кладата бил построен паметник в чест на Джордано Бруно.
Така или иначе, и до днес църквата не е рабилитирала паметта му, както е постъпила с Галилео Галилей.
В очите на папството, Бруно си остава отстъпник от вярата и еретик.
Приписват му следната фраза преди смъртта: "Да изгориш, не значи да опровергаеш!".
"И това вероятно са истинските думи на Джордано Бруно, докато "И все пак тя се върти!" май си остават думи на Галилей", твърдят историци.