На 22 ноември 1963 г. президентът на Съединените щати Джон Ф. Кенеди е убит в Далас по време на почетна обиколка в открита лимузина. В това време до него е съпругата му Жаклин Кенеди, известна още като Джаки. В този черен за американската история ден Жаки е облечена в елегантен розов ансамбъл.
При последвалата стрелба срещу държавния глава, тоалетът на Джаки бива опръскан с кръвта на съпруга ѝ, но тогавашната първа дама на САЩ категорично отказва да се премени, за да може „убийците да видят какво са сторили“.
Към днешна дата тоалетът, който никога не бил изпран и пръски от кръвта на 35-ия президент на САЩ още може да се забележат, се съхранява в трезор с контролирана температура в покрайнините на столицата Вашингтон, под стриктните инструкции на клана Кенеди, според които той няма да бъде изложен на показ пред обществеността поне до 2103-та година.
Бърд Джонсън, съпругата на тогавашния вицепрезидент Линдън Джонсън, пише в своя дневник, че на няколко пъти се е опитала да накара Джаки да смени тоалета си, но тя била непреклонна: „Искам да видят какво направиха на Джон!“, гласяли гневните думи на първата дама на САЩ пред Бърд Джонсън.
Няколко часа след убийството на Кенеди, на борда на Еър Форс 1, когато Линдън Джонсън се заклева като президент на САЩ, Жаклин Кенеди стои от неговата лява страна, отново облечена с добре познатия розов ансамбъл.
Линдън Джонсън полага клетва като президент на САЩ на борда на Еър Форс 1 в компанията на Жаклин Кенеди (Wikimedia Commons)
Изданието Los Angeles Times отбелязва, че едва на следващия ден, при завръщането си във Вашингтон, Джаки сваля облеклото си. Прислужницата ѝ тогава го слага в чанта и го изпраща по пощата на майка си. Около шест месеца по-късно тоалетът се озовава в Националния архив на САЩ, като към него е прикрепена бележка с думите: „Тоалетът, с който е била Джаки на 22 ноември 1963“. Бележката не е подписана.
Точното местоположение на тоалета се пази в тайна. Температурата е между 18 и 20 градуса, влажността е 40%, а въздухът се обновява шест пъти на час. Изглежда като нов, с изключение на кръвта, обясни архивистът Стивън Тили, който е един от малкото хора, виждали с очите си облеклото.