Платонична, безусловна или истинска – има различни видове любов. Докато някои партньорства са здравословни, други представляват точно обратното. Такава е и симбиотичната връзка.
Какво я прави толкова токсична? Как да я разпознаем? И как можем да я прекъснем? Понятието симбиоза произлиза от биологията, но се използва и в психологията. Биологичното определение гласи съвместен живот на два различни по вид индивида с оглед на взаимната им еволюционна полза.
Психологичната дефиниция има малко по-негативен оттенък. Със симбиоза се описва зависимостта на двама души в дадено партньорство.
Разбира се, на пръв поглед в това няма нищо лошо, но в симбиотичната връзка зависимостта един от друг стига толкова далече, че отделният индивид едва ли не престава да съществува - тоест двамата се претопяват и образуват една личност.
Когато двойки практикуват симбиотични отношения, те са дотолкова свързани помежду си, че в живота им няма място за друг човек. Психолозите са единодушни, че подобна връзка е нездравословна – здравословната се състои от две „аз“ и едно „ние“.
Ако в името на една връзка обезличаваме себе си, рискуваме да загубим всичко. Желанията, целите, способностите и интересите ни вече нямат никакво значение. Самостойността, независимостта и личните преживявания изостават на заден план. Вече нямаме нищо свое, което да внесем в отношенията. И ако в даден момент те приключат, оставаме без нищо, защото сме се отучили да бъдем щастливи и сами.
Ясно е, че в началото на интимната връзка изгаряме от страст и всячески се стремим да останем насаме с новия партньор. Прекарваме заедно колкото може по-дълго време и загърбваме делничните грижи, за да се насладим изцяло на прекрасната нова емоция. Постепенно обаче изтрезняваме, всекидневието ни поглъща и тогава се стараем да съчетаем любовта, хобитата, работата и приятелите. Въпреки това има хора, които попадат в капана на симбиотичната връзка. Това често се дължи на проблеми със самооценката. Заради минали преживявания и опит развиваме комплекс за малоценност и изпитваме ужас, че може да загубим партньора. По тази причина се вкопчваме в него, постоянно търсим близостта му и се опитваме да го откъснем от средата му, да не би да изникне потенциална опасност.
Ако се безпокоите, че сте изпаднали в симбиотична връзка или подозирате, че рано или късно може да се стигне дотам, обърнете внимание на следните признаци:
- Винаги имате еднакво мнение и избягвате конфликти.
- Постоянно сте заедно. Чувството, че си липсвате, ви е непознато.
- Рязко сте ограничили контактите с приятели и роднини.
- Не предприемате нищо без другия.
- Не се срещате поотделно с приятели.
- Нямате свои хобита, а винаги споделяте заниманията на другия.
- Винаги се изразявате с „ние“ и говорите за себе си в множествено число.
- Пренебрегвате собствените си потребности.
- Никога не подлагате на съмнение неговите думи.
Как да разрушите симбиотичната връзка
Когато решите да прекъснете симбиотичната връзка, тя обикновено е стигнала толкова далече, че ще ви е нужна специализирана помощ. Моделите на поведение, които се формират в подобно партньорство, рядко се разрушават без професионална намеса. Освен това симбиотичното партньорство често почива върху вече съществуващи психични проблеми. Ако искате да дадете шанс на любовта си и да прекратите тази токсична зависимост, трябва отново да си извоювате автономията. Мнозина смятат, че връзката е идеална само тогава, когато двамата имат еднакви интереси, хобита, вкусове и възгледи. Разбира се, винаги е добре да има съответствия, но никой от двамата не бива да губи своята индивидуалност. Затова:
- Преоткрийте собственото си „аз“.
- Позволете си да прекарвате време без другия.
- Следвайте хобитата си поотделно.
- Отделяйте време за личните си приятели.
- Не се огъвайте пред партньора си.
Симбиотична връзка съществува и между майка и дете
Невинаги симбиотичните връзки са от романтичен характер. Също като безусловната любов понякога симбиотична връзка се създава и между майката и детето или между родителите и детето. Тъй като майката е силно привързана към бебето си заради това, че го е носила в утробата си и го е родила, естествено е между тях да съществува дълбока връзка. С времето обаче детето започва да се отдалечава, пише "Обекти". Това е естествено за процеса му на развитие. Но тази негова самостоятелност и дистанция понякога са непоносими за майката. И обратно – възможно е на плахото и срамежливо дете също да му е трудно да се отдели. И двата случая може да доведат до симбиотична връзка.
Ето по какво се познава симбиозата между майка и дете:
- Двамата прекарват много време заедно.
- Майката постоянно отменя детето в неприятните задължения.
- Постоянно се опитва да го закриля и да му спестява болезнени преживявания.
На пръв поглед тези отношения не са стряскащи. Понякога обаче са толкова интензивни, че пречат на по-нататъшното развитие както на майката (или родителите), така и на самото дете. И тук също е нужна намесата на терапевт.