Учени откриха свидетелства за непозната група изчезнали хищни червеи, живели в океаните преди повече от 500 милиона години, наречени "страховити", съобщи БТА.
Фосилни останки на тези червеи са намерени в седиментни депозити на обекта Сириус Пасет в Северна Гренландия.
В храносмилателната система на древния червей учените от Бристолския университет са открили следи от последната му храна - малко двучерупчесто членостоного, наречено Айсокс (Isoxys).
Специалистите мислят, че тези големи червеи, наречени Timorebestia (Тиморебестиа), което на латински означава "страховит звяр", са били близо до върха на хранителната верига преди 518 милиона години и по значимост са били равни на някои от върховите месоядни в съвременните океани, като акулите и тюлените. Те предполагат, че тези същества са живели около 10 до 15 милиона години, преди да ги изместят други по-успешни групи.
На дължина Timorebestia e достигал 30 см. Имал e различима глава с дълги антени и перки отстрани на тялото. В устата си червеят е имал масивни челюстни структури.
Най-близките живи сродници на тези хищници са червеите стрели chaetognatha. Те са малки морски хищници, които се хранят със зоопланктон. На дължина достигат 1 см, обяснява Джейкъб Винтър от Бристолския университет.
Изследването, публикувано в сп. Science Advances, дава информация за еволюцията на червеите стрели.
"Живите червеи стрели имат отделен нервен център на корема си, наречен вентрален ганглий. Той е напълно уникален за тези животни. Открихме го запазен в Timorebestia и в друг фосил, наречен Amiskwia (Амисквия). Обсъждано е дали Amiskwia е бил тясно свързан с червеите стрели, като част от тяхната еволюционна линия. "Запазването на тези уникални вентрални ганглии ни дава много по-голяма увереност в тази хипотеза", каза ръководителят на изследването Тхе Юн Пак от Корейския институт за полярни изследвания.
"Нашето изследване показва, че тези древни океански екосистеми са били доста сложни с хранителна верига, която е позволявала съществуването на няколко нива хищници", добави д-р Винтер, старши автор на изследването.