Затъмняването (т.нар. „газлайтинг“) е форма на емоционално насилие, което бавно подкопава способността ви да правите преценки. По същество един "затъмнител" извърта негативните, вредни или разрушителни думи и действия в своя полза, отклонявайки вината от злоупотребата си, като насочва пръста си към вас.
Това често ви кара да се чувствате "прекалено чувствителни", "параноични", "психически нестабилни", "глупави", "безпомощни" и предизвиква много други усещания, които водят до това да се съмнявате в себе си.
Обикновено усвоявано от психопатични, социопатични и нарцистични личности, затъмняването има тенденция да ви яде бавно отвътре, докато не осъзнаете, че е останала само черупката на човека, който сте били преди това. От друга страна, пасивната агресивност е прикрит гняв или враждебност. Целта е да се установи власт и пълен контрол над някого и да се измъкне от отговорност.
Повечето форми на затъмняване са доста открити и явни (например постоянни и лъжливи нападки, обвинения, унижения, осъждане и остра критика), но има и по-фина форма - пасивно-агресивната. Тя не се проявява толкова ясно, маскирана е като "искрена загриженост", затова е много трудно да я разпознаете, особено в началото. Независимо от това тази "тиха форма" на агресивно поведение е не по-малко разрушителна и токсична от явното затъмняване.
Представяме ви 7 признака на пасивно-агресивния затъмнител, за които трябва да следите.
Някои от изброените неща са присъщи и за обикновените хора. Те обаче прибягват до подобно поведение рядко, докато за истинския пасивно-агресивен затъмнител то е част от ежедневието му. И, разбира се, той не се притеснява как подобни "манипулации" ще се отразят на връзката му с останалите хора. В края на краищата истинската му цел не е мир и хармония или да бъде обичан, а да установи пълен контрол над жертвата и да я управлява.
1. Постоянно лъжене и изопачаване на фактите
" Една лъжа, повторена сто пъти, става истина“ е известен цитат, приписван на различни източници.
Постоянното лъжене и изопачаване на фактите е една от най-често срещаните техники на пасивно-агресивния затъмнител. По този начин той се опитва да напише своята история за случилото се и да я наложи на жертвата. А липсата на доказателства и факти не го притесняват - той ще си измисли такива, ще ги изопачи и ще повтори новата версия безброй пъти.
Неговата задача е да фалшифицира фактите, за да доминира и контролира жертвата. Често по този начин той се опитва да измести фокуса от истинските проблеми (например, че самият той е направил нещо нередно и трябва да бъде държан отговорен) към другия човек, който "винаги е виновен".
"Когато хванах гаджето си с друго момиче, той веднага започна да отрича всичко. Крещеше, че съм си измислила всичко, и ме наричаше луда."
2. Заяждане и непрестанно правене на забележки
"Любимите отговори на баща ми бяха: "но ...", "всъщност ..." и "има и нещо друго освен това ... ". Той винаги се опитваше да подчертае, че знае най-добре".
Пасивно-агресивните затъмнители не пропускат нито една възможност да направят снизходителна забележка за външния вид, мислите, поведението или способностите на жертвата. Любимите им теми: факти от биографията на жертвата, нейни минали грешки и гафове и др. По този начин затъмнителят се опитва да накара другия човек да се чувства непълноценен, почти маргинализиран по някакъв начин.
3. Унизителен хумор и сарказъм
"И зад усмивката се крие нож!", - стара китайска поговорка.
Хумор, който унижава, и постоянен сарказъм, украсени с мила усмивка - всичко това буквално унищожава жертвата на затъмнителя. Насилникът се опитва да унижава публично, в момент, когато някой е щастлив и уверен в себе си. В резултат на това смущава жертвата и се наслаждава на патологичната власт над съзнанието ѝ.
Сарказмът е „чудесен начин“ да коментираш нечий външен вид, лични характеристики, произход, полова ориентация и др. И ако човекът се възмути или обиди, затъмнителят веднага ще контрира – „Та това беше сарказъм!".
Всъщност подобен сарказъм и негативен хумор не са нищо друго освен пасивно-агресивни форми на психологически натиск и сплашване на жертвата.
4. Разпространяване на клюки зад гърба
"Само несигурните хора имат нужда да клюкарстват за някого зад гърба му. Това им помага да се чувстват по-значими и по-важни".
Манипулаторът използва клюките, за да подкопае репутацията на жертвата си, да накара другите да започнат да се съмняват в нея, да се запитат дали въобще могат да ѝ имат доверие. Целта отново е една и съща: да се установи контрол над отсрещния човек. Обикновено клюките се основават на изопачена информация или на откровени лъжи. Коварството на привидно безсмислените клюки се състои в това, че след многократното им повтаряне много хора започват да ги приемат за истина. Може да е много трудно да се опровергае лъжата дори когато са представени убедителни доказателства за противното.
Сплетните са истинският рак в общуването и взаимоотношенията. Независимо дали става дума за събеседник, колега или партньор. Рано или късно те разяждат доверието и приятелството.
"Много от световните проблеми биха изчезнали, ако говорехме един с друг, вместо един за друг" - Роналд Рейгън.
5. Редовно сравняване на жертвата с други хора
Затъмнителят използва сравнението, за да оправдае критиките и лошото си отношение. Той се опитва да внуши на жертвата, че тя е толкова "по-лоша от всички останали", че не заслужава по-добро отношение от негова страна.
Между другото, сравнението често е маскирано като "съвет", който ще помогне на "несъвършения и толкова грешен" човек да се "подобри" и да стане по-добър. В действителност човекът просто бива унищожен морално, а самочувствието и самооценката му са сринати.
А несигурният човек се управлява лесно... Особено ако постоянно му напомняте колко много губи на фона на по-успешните хора около себе си.
Например:
"Защо не можеш да се държиш като сестра си (брат си)?" (по този начин родителят, който използва затъмняване, настройва децата едно срещу друго и придобива контрол върху поведението им).
"Преди изглеждаше много по-добре, защо не започнеш да ходиш на фитнес и най-накрая да влезеш във форма като приятелите си? (съпруг или съпруга засрамва своя партньор или партньорка).
"Ако можеше да бъдеш като..." (подиграва се на партньора).
Общото между всички тези примери е, че на човека се налага една идея: "Ще бъдеш обичан (приеман, уважаван и т.н.) само ако правиш това и това. В противен случай не заслужаваш да се отнасят с теб нормално".
6. Социална изолация на жертвата
Доста често затъмнителят измисля всевъзможни поводи, за да изолира жертвата на манипулацията от приятели, семейство, колеги, общуване с връстници и дори от информация и всякакви контакти в социалните мрежи. Целта му е да я лиши от положителни емоции, подкрепа и възможност да обсъди с някого проблемите и съмненията си.
"Малко след сватбата съпругът ми напълно ограничи съвсем деликатно контактите ми със семейството и приятелите. На вялите ми опити да протестирам той винаги отговаряше: "Аз съм единственият, на когото можеш да се довериш. Всички останали са фалшиви и ще те измамят."
7. Постоянни обвинения
Тъй като целта на затъмняването е да обърка жертвата, да я накара да се съмнява във всичко, включително в себе си, насилникът прибягва до такъв пасивно-агресивен похват, за да хвърля безпочвени обвинения, свързани с почти всички смъртни грехове. Неговите "помощници" в това - все едни и същи – са откровените лъжи и преувеличения. И всичко това, разбира се, при пълна липса на каквито и да било доказателства.
По този начин затъмнителят накърнява авторитета и репутацията на жертвата (в личен или публичен план). Това му дава контрол и власт и отвлича вниманието от собствените му слабости и провали.
"Работата на вашия отдел е загуба на време и ресурси. Защо изобщо ви плащат заплата? За това, че си седиш на задника на работа?"
"Жена ми е жалка неудачница и трябва да знае истината за себе си."
В заключение, тези седем вида пасивно-агресивно затъмняване имат едно общо нещо – желанието да се упражни контрол над жертвата, като се предизвикат у нея несигурност и съмнения в собствената ѝ адекватност. По този начин манипулаторът се чувства като цар на съвършенството (а всъщност е дълбоко комплексиран и несигурен човек) и придобива способността да контролира другите.
Не бива да се подценява разрушителността на пасивно-агресивната форма на затъмняване. Да, на пръв поглед тя е "тиха и ненатрапчива", но всъщност редовното "промиване на мозъка" е най-реалното психологическо и емоционално насилие.