Психопатията представлява разстройство в развитието, което се характеризира с наличието на емоционални дефицити и повишен риск от антисоциално поведение. Психопатията не е еквивалентна на диагнозата антисоциално личностно разстройство, чийто основен фокус е по-голямата вероятност от антисоциални прояви, но не и специфичните причини за държанието – с други думи, понижената емпатия и липса на чувство за вина, които водят до емоционални дефицити.
Индивидите, които покриват критериите за психопатия при оценяване със стандартните методи, също така ще покрият изискванията за антисоциално личностно (личностово) разстройство. Въпреки това, много хора с антисоциално личностно разстройство не отговорят на критериите за психопатия. Антисоциалното личностно разстройство се отнася до обширни поведенчески модели, които се базират на клинични наблюдения, докато понятието "психопатия" включва в себе си не само специфичните поведенчески тенденции, а и измеримите когнитивни, емоционални и невропсихологични разлики. С други думи, психопатията определя както характера, така и поведението.
Психопатията е личностно разстройство, което се характеризира с наличието на поведенчески, афективни и междуличностни дефицити, като повърхностни емоции, намален интерес към социалните норми, липса на вина, разкаяние и съчувствие.
Психопатът се развива като асоциална и аморална личност, която обикновено не може да се приспособи към стандартите на обществото. Този тип хора често са изключително егоистични, като живеят за непосредственото удовлетворение, без да обмислят последиците от поведението си. Индивидите, които не попадат в графата психопати, често правят жертви, за да подсигурят евентуални печалби в бъдещ план, и изявяват готовност да забавят сигурните удоволствия за по-късен етап. Психопатът почти винаги може да различи правилното и грешното и до някаква степен е запознат с изискванията на обществото и религията, но не желае да бъде управляван или ограничаван от тези закони. Всъщност, някои индивиди дори могат да кажат, че не се интересуват от етичната страна на нещата. По принцип единственият интерес за тях представлява безнаказаното нарушаване на законите, а ако все пак бъдат хванати – да подсигурят с помощта на манипулации и лъжи възможно най-лекото наказание.
Много често единственият човек, за когото мисли психопатът, е самият себе си, като той е учудващо безчувствен и апатичен към останалата част от света, включително членовете на собственото си семейство.
Ето и още 15 интересни факта за психопатията:
Факт 1
Психопатията е състояние, белязано от множество черти, включително безсърдечност, липса на вина, непочтеност, привиден чар, егоцентричност и слаб контрол над импулсите.
Факт 2
Психопатията не трябва да се бърка с антисоциалното личностно разстройство, въпреки че симптомите на тези две състояния се застъпват. Първото се определя главно като базиращо се на личността, а второто – на поведението.
Факт 3
Въпреки че психопатията представлява рисков фактор за проявата на насилие, този повишен риск изглежда е умерено голям.
Факт 4
Психопатията се среща по-често сред мъжете отколкото при жените, но представителите и на двата пола могат да страдат от личностното разстройство.
Факт 5
Въпреки наличието на някои заключения на клинични специалисти, твърдящи противоположното, психопатията не е свързана с абсолютната липса на емоционална отзивчивост.
Факт 6
Според последните сведения от редица проучвания, психопатията се намира в едната крайност на спектъра, а нормалността в другия. Допълнително, психопатията като цяло изглежда, че не е хомогенно състояние, а по-скоро хетерогенна категория, която включва поне два потенциално застъпващи се подтипа.
Факт 7
Независимо от твърденията на клиничните специалисти, въпросниците могат да помогнат да се идентифицират много от основните характеристики на личностното разстройство.
Факт 8
Критериите за психопатия не са уникални или несравними в способността си да предсказват проявата на насилие, въпреки че са полезни в това отношение. Връзката между психопатичните критерии и бъдещата физическа агресия изглежда произтича от факта, че един от критериите за психопатия включва проявена физическа агресия в миналото, а не поради уникалните характеристики на психопатията.
Факт 9
Схващането, че психопатите са родени, а не се създават, е твърде опростено, тъй като факторите от околната среда играят ключова роля в развитието на състоянието. Физическото насилие и наличието на пренебрегване от страна на родителите могат да допринесат за повишен риск от личностното разстройство.
Факт 10
Дългогодишното клинично виждане, че психопатите са нелечими случаи, не е подкрепено от резултатите от скорошни изследвания.
Факт 11
Ако някога сте показали липса на вина или разкаяние, не сте изпитали съчувствие към някого или сте използвали чара си, за да манипулирате останалите (спомнете си последното си интервю за работа), значи сте извадили на показ психопатичните си черти. Също така е възможно да сте показали неустрашимост в дадена ситуация или да сте поели голям риск – и двете поведения се причисляват към психопатичните наклонности.
Факт 12
Патрик Бейтмън от "Американски психар" и Ханибал Лектър от "Мълчанието на агнетата" са типичните примери за психопати от попкултурата. Вярно е, че повечето серийни убийци са психопати, огромна част от психопатите обаче не са серийни убийци. Хората с психопатични наклонности съставят около 1% от популацията и могат да бъдат продуктивни членове на обществото.
Липсата на емоции като безпокойство и страх помага на психопатите да запазят спокойствие по време на кризисни ситуации. Предишни изследвания са показали, че при тази група от хора се наблюдава намален отговор на изненадващи събития. Ако някой ви стресне, докато гледате хорър филм, най-вероятно ще ви накара да реагирате по определен начин – ще извикате, ще се обърнете назад и т.н. Психопатите реагират на подобни предизвикващи уплаха ситуации по не толкова интензивен начин. Нещо повече – те успяват да останат спокойни. Всъщност намалената реакция към обстоятелства, пораждащи страх и безпокойство, може да се окаже полезна черта за индивиди, които работят като войници или хирурзи.
Също така психопатите могат да бъдат изключително чаровни (дори и само привидно) и притежават умението да вземат смели и високорискови решения, както и да показват безскрупулно и целенасочено поведение. Това ги превръща в перфектните кандидати за работни места, които изискват подобни качества.
Факт 13
Индивидите с психопатични характеристики най-вероятно могат да бъдат намерени в градовете и метрополисите, тъй като тази група хора предпочитат да прилагат така наречената стратегия за бърза история на живота, която се свързва с по-голяма честота на поемане на рискове и проява на егоизъм. Допълнителен бонус са анонимността и пониженият риск от забелязване сред многобройното население.
Факт 14
Въпреки че мъжете и жените психопати имат много общо помежду си, представителите на нежния пол са по-склонни към прояви на промискуитет (безразборен избор), емоционални проблеми и тревожност. Някои психолози твърдят, че на някои жени с психопатични характеристики на личността погрешно се поставя диагноза гранично личностно разстройство, което се характеризира с импулсивност, изблици на гняв и неумение за емоционална регулация. Това твърдение може да обясни (поне частично) защо в по-голяма част от проучванията нивата на психопатия са много по-ниски при жените.
Факт 15
Въпреки че индивидите с психопатични характеристики на личността съобщават за отсъствие на някои специфични емоции от репертоара си като тревожност, страх и тъга, те все пак изпитват щастие, радост, изненада и погнуса като останалите хора. Въпреки че психопатите изпитват трудности при разпознаването на уплашените и тъжни лица, и реагират по по-умерен начин на заплахи и наказание, те могат успешно да идентифицират щастливите лица и да реагират положително, когато са възнаграждавани.
Трябва обаче да се има предвид, че получаването на малка награда, която вероятно ще направи средностатистическия човек щастлив, за индивид с психопатични наклонности това няма да е достатъчно. Те имат нужда от много по-значителни възнаграждения, за да се почувстват удовлетворени. С други думи, те могат да изпитват радост, задоволство и мотивация, но само когато наградата е достатъчно голяма. Разбира се, могат и да се ядосат, когато някой ги провокира, или да се разочароват, когато усилията им се окажат неуспешни.
Източник: jneuropsychiatry.org; ncbi.nlm.nih.gov, theconversation.com, цитирани от framar.bg