Децата са мъдри, специални и винаги успяват да ни изненадат. Малчуганите не се възпират да кажат всичко, което мислят. Те не са натоварени с предразсъдъците на възрастните. Понякога ни умиляват, друг път разсмиват, но се случва и да ни изплашат, пише vesti.bg.
"Най-малката ми дъщеря винаги се е страхувала от вода. С времето страхът ѝ премина. Веднъж, когато беше на три годинки, се опитвах да я убедя да я изкъпя преди лягане. С много сериозен тон тя ми отвърна: "Мразя вода. Така умрях преди".
"Моята внучка беше на 3 годинки и щеше да си има сестричка. Беше много щастлива и един ден ми каза "ще се върне сестра ми, която умря в огъня".
"Дъщеря ми беше на 3 години и имаше грип. Когато се пооправи със съпругата ми излязоха в задния двор. "Искам да си поиграя с момичето до оградата", казала малката на жена ми. До оградата нямало момиче, но дъщеря ми цял ден говори за нея".
"Излизах за работа, когато дъщеря ми се обърна към мен: "Чао, татко, дано не те застрелят днес." После продължи да си играе."
"Една сутрин се събудих от алармата и видях как 3-годишният ми син беше до леглото ми. Той ми каза: "Продължавай да спиш и мисли за живота си."
"Със сина ми, който беше на четири, гледахме звездите. Той се обърна към мен и ми каза: "Кога идват за мен?" Погледнах го учудено и го попитах за кого говори. "Моите хора", отвърна той".
"Малкият ми син се заключи в спалнята, беше само на 2 годинки. Докато се опитвах да отворя вратата, плачеше истерично. В този момент брат му (5 години) ми заяви много сериозно: "Просто го остави, мамо. Той е мъртъв за нас." Сериозно се притесних."
"Когато дъщеря ми беше малка, започна да използва фрази, които дядо ми използваше. Той беше починал отдавна. Когато го описа в детайли, включително как изглеждаше любимата му риза, се вледених."
"Отидох да проверя малката ми дъщеря, която спеше. В просъница промълви: "Не бива да ям хора. Хората не са храна." После се завъртя и отново потъна в блажен сън."
"Дъщеря ми беше на 3 и половина, когато започна да твърди, че вижда мъж в апартамента. Нито аз, нито съпругата ми вярваме в духове, така че не ѝ обърнахме внимание. Седмици по-късно разглеждахме семейни снимки и дъщеря ми каза: "А ето го мъжът". Изтръпнах, това беше баща ми, който беше починал преди години."