Скулптурната композиция "Водна паша" в Южния парк, която вече се превърна в хит сред фотолюбителите - столичани и гости, очаква своето официално откриване утре от 11:30 ч. Въпреки предварителните съобщения, според които то трябваше да се състои за Деня на София - 17 септември, авторът Павел Койчев коментира пред "Сега", че не е била такава идеята - напротив, от Общината са се стремили да откроят събитието от многото прояви, планирани за празника.
Творецът споделя още, че по чисто административни причини откриването е било три пъти отлагано през 13-те години, в които той е работил над проекта, затова сега не се вълнува чак толкова, а го очаква спокойно. От разполагането на фигурите в Южния парк преди десетина дни 83-годишният скулптор не е ходил там, тъй като подготвя и голяма изложба със свои творби, която ще отвори врати в Градската галерия на Пловдив, зала "2019", на 13 октомври.
"Водна паша" изобразява пастир с оранжево наметало и стадо овце и е разположена във водното огледало при входа на парка откъм бул. "Петко Ю. Тодоров". Първоначално инсталацията е създадена през 2009 г. от нетрайни материали - стиропор, пръчки и плат, и поставена в езерото край село Осиковица, до Правец. Авторът очаква тя да оцелее само няколко дни, но "Водна паша" се съпротивлява срещу природните стихии цели десет години, като междувременно е допълнително "опакована" в стиропор, а после в смола за по-дълъг живот.
Петте овце и техният пастир, в които авторът вплита библейска символика, тежат над 2 тона. Мъжката фигура е висока повече от четири метра. "Опасявах се, че няма да се отразява зеленината във водата, защото "Водна паша" - те трябва да пасат нещо. Но се оказа, че околните дървета, въпреки че са далече, се отразяват и така ще се осмисли водната паша", каза скулпторът Павел Койчев пред БНТ, малко преди поставянето на фигурите в парковата среда.
Павел Койчев е роден през 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност "Скулптура" във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович". Първата му самостоятелна изложба се провежда през 1982 г., а 17 години по-късно участва в изложението "Световни художници на хилядолетието" в централата на ООН в Ню Йорк. Участва в представянето на България на Международното биенале във Венеция през 2002 и 2012 г. Сред проектите му са "Торен бръмбар" (1995 г.), "Доли или нещо за клонирането" (1997 г.), "Стадото" (2000 г.), "Обиталище" (2000 г.), "Къщите, лятото, морето" (2005 г.), "Високомерна разходка" (2006 г.), "Градежът" (2007 г.) и други, пише segabg.com.
Произведения на Койчев са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия и други галерии в страната, както и на частни колекции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и др. Досега в столицата имаше три негови скулптури на публични места - пред сградата на общински културен институт "Красно село", пред американското посолство и в двора на Нов български университет, където творбата му "Преносителят" бе инсталирана това лято.