Преди 7-8 милиона години нашата природа е била напълно сходна с днешната африканска. Разбира се, не точно с тези видове, които днес обитават Африка, но с техните предци.
Това каза директорът на Националния природонаучен музей - проф. Николай Спасов, предаде "Фокус".
Климатът, фауната и природната обстановка в България по това време са били подобни на днешните африкански. Според съвременните палеонтологически и палеозоогеографски концепции днешната африканска Савана по произход е от тези места – от една обширна област, която се е разпростирала преди 7-8 милиона години между Балканите и ранния геофон, каза проф. Спасов.
„Именно тук се е формирала саванната фауна – носорози, жирафи, газели, маймуни, гигантски котки, каквито са саблезъбите тигри. Цялата тази фауна започва постепенно да навлиза на юг, тъй като продължаващото засушаване на климата открива големи степни пространства в Африка, но първо те са съществували тук. По този начин, спускайки се на юг, тази природа завладява Африка. Имало е обмен между Африка и нашите територии, но в Африка климатът се запазва сходен, поради това фауната и днес можем да кажем, че е архаична, запазила е облика си от преди 7-8 милиона години, докато тук на север промяната в климата и появата на четири сезона със сняг са повлияли на фауната така, че тя е придобила днешния си облик. Това е станало през последните 1-2 милиона години”, каза още проф. Спасов.
„Палеонтологическият филиал на нашия музей в Асеновград е направен на основата на колекцията на Димитър Ковачев – навремето учител в гимназията в Асеновград, който със своите ученици е направил палеонтологически подвиг, разкопавайки някои находища по Струма, разкривайки останки на животни от късния миоцен. В момента тази колекция наброява към 40 000 инвентарни единици. Това са животни, които представят България от това време по близка до днешната африканска фауна, отколкото до сегашната европейска, каза още проф. Спасов.