Бързото топене на арктическия морски лед представлява сериозна заплаха за оцеляването на белите мечки, които го използват като платформа за лов на тюлени. Учени обаче са открили нова популация от уязвимия вид в югоизточната част на Гренландия, която използва парчетата лед, които се откъсват от сладководните ледници в региона, предаде Франс прес.
Откриването на популацията, описано в публикация в престижното сп. "Сайънс", увеличава възможността поне някои представители на вида да оцелеят през този век, като се знае, че арктическият морски лед се очаква да изчезне напълно през лятото.
Според Кристин Лайдре от Вашингтонския университет и Гренландския институт за природни ресурси един от големите въпроси е къде ще могат да се задържат белите мечки. "Мисля, че новата популация може да ни даде някои отговори", казва изследователката.
Лайдре и колегите ѝ първоначално прекарват две години в интервюта с ловци от народа на инуитите. Впоследствие - в периода между 2015 и 2021 г., учените започват работа на терен, в регион, който не е достатъчно добре проучен поради непредсказуемото си време, обилните снеговалежи и планините.
Всяка година изследователите прекарват там по един месец през пролетта, настанявайки се възможно най-близо до местообитанието на белите мечки. Смята се, че новата популация наброява няколкостотин индивида. Мечките са били снабдени с устройства за сателитно проследяване. Учените са събрали ДНК проби чрез улавяне на някои от тях или чрез използване на стрелички за вземане на биопсия.
"Става въпрос за най-изолираната генетично популация от бели мечки на планетата", казва Бет Шапиро, съавтор на изследването и генетик от Калифорнийския университет в Санта Крус. "Знаем, че тази популация е живяла изолирано от другите бели мечки поне няколкостотин години", допълва тя.
За разлика от братовчедите си, тези животни по-скоро са домошари и не се отдалечават много, за да ловуват. Изолацията им се дължи на географското положение на дома им: сложен пейзаж от фиорди в южния край на Гренландия, далече под Северния полярен кръг, без място, където да отидат. На запад се издигат внушителни планини, а на изток - бързото течение на водите на Датския проток.
Когато се окажат понесени от това течение, мечките скачат от леда и се връщат обратно към своите фиорди, обяснява Кристин Лайдре. Според изследователите някои животни е трябвало да изминат повече от 150 километра, за да се върнат у дома.
Докато морският лед осигурява платформа за лов за повечето от приблизително 26 000 бели мечки в Арктика, "братовчедите" им в югоизточната част на Гренландия имат достъп до него само през четири месеца - от февруари до края на май.
През останалите осем месеца белите мечки разчитат на парчета сладководен лед, които се откъсват от ледниците и се озовават директно в морето.
Много предстои да бъде проучено при белите мечки в тази част на Гренландия. Измерванията показват, че възрастните женски са по-дребни и изглежда имат по-малко малки. Поради липсата на дългосрочни данни обаче е трудно да се правят заключения.
Кристин Лайдре предупреждава да не се възлагат прекалени надежди на настоящото проучване. Белите мечки - емблематични животни сами по себе си, но и ценен ресурс за хората в региона, няма да бъдат спасени, ако не се предприемат спешни действия за борба с климатичните промени.
Популацията в Гренландия обаче може да има по-големи шансове за оцеляване в сравнение с останалите. В други гренландски региони също има ледници, които завършват директно в морето. В бъдеще те могат да се превърнат в малки климатични убежища, допълва БТА.