През последните две години Ван Вей и съпругът й Лю Ицян са похарчили, както се съобщава, 317 милиона долара за своето хоби. Сега те имат нужда от място, където да изложат колекцията си.
Решението е частен музей за изкуство, за който Ван се надява, че ще придаде малко класа на нафуканите новобогаташи в Китай.
Ван и инвеститорът милиардер Лю са част от ново поколение заможни азиатци, което е по-известно с пръскането на пари за екстравагантни играчки като частни самолети, огромни яхти и суперколи. Някои пък правят колекции от произведения на изкуството и сега имат амбицията да покажат изтънчения си усет пред по-широка публика.
Тази тенденция е най-явна в Китай, където предприемачи, забогатели от процъфтяващата икономика на страната, пилеят пари за изкуство, като превърнаха миналата година Китай в най-големия пазар за изящно изкуство в света за втора поредна година.
Ван и съпругът й, които са най-известните колекционери на произведения на изкуството в Китай, са похарчили почти 2 милиарда юана (317 милиона долара) за изкуство през последните две години, съобщи държавният в. "Чайна дейли", като цитира Ван. Тя отказа да потвърди сумата и каза: "Не обичам да говоря за това колко съм похарчила."
Предвижда се създаденият от Ван музей "Лон" с площ 10 000 квадратни метра да отвори врати в Шанхай в края на октомври, като дейността му ще струва 10 милиона юана (1,6 милиона долара) на година.
Ван каза, че освен да й осигури пространство, където да изложи своята колекция от китайско революционно и съвременно изкуство, той също така ще й помогне да образова в културно отношение своите сънародници новобогаташи. "Богатите домакини имат пари, но не знаят за какво да ги харчат освен за пазаруване. Искам да ги науча на повече вкус", заяви тя. За тази цел един музей не е достатъчен за Ван.
Тя планира втори в Шанхай, който ще започне да се строи през август и ще отвори врати през октомври 2013 г. Подготвят се и други. Индонезийско-китайският селскостопански магнат Буди Тек предвижда да открие догодина в Шанхай "Де Музеум", който да представя азиатско и западно съвременно изкуство, след като откри първия си музей през 2008 г. в индонезийската столица Джакарта. Музеят на Тек ще бъде разположен в стар хангар на другия бряг на реката срещу комплекса "Уърлд експо" в шанхайския квартал "Пудон" на земя, която правителството му предоставя на преференциална цена. Тек ще покрие разходите за ремонт на сградата и за построяване на допълнителни крила, както и за годишната дейност на обекта. Той не иска да каже колко пари възнамерява да похарчи, но заяви, че "разноските за дейността ще бъдат значителни, купуването на творби ще струва скъпо".
Според публикации за изкуство колекционерът Гуан И планира музей в покрайнините на Пекин. Хора от бранша казват, че заможни колекционери планират музеи из цял Китай. Устойчивостта е важен въпрос за кандидат-собствениците на музеи, които трябва да имат дълбоки джобове, за да покриват разходите, каза директорът на годишния хонконгски панаир на изкуствата "Арт ХК" Магнъс Ренфрю. "За строежа и ремонта са нужни много милиони долари и това е още преди да се заемеш с изкуството и с набирането на персонал и преди текущите разходи. Тази работа не е за малодушни хора", каза Ренфрю.
Растящият интерес към филантропията е една от причините за оживлението в областта на частните музеи. Бързият растеж създава хиляди нови милионери в Азия всяка година. Според "Мерил Линч" и "Капжемини" техният брой се е увеличил на 3,3 милиона през 2011 г., задминавайки Европа за първи път. Според публикувана от "Хурун" класация на китайските богаташи първите 100 филантропи в Китай са дарили 1,6 милиарда долара между януари миналата година и март тази година. Това е почти петкратно увеличение в сравнение с 2004 г., когато започна класацията.
Това обаче също така напомня за по-ранни периоди в САЩ и Европа, когато заможни покровители на изкуството помогнаха за построяването на музеи, които сега са световно известни.
В края на 19 век британският захарен магнат Хенри Тейт помага за финансирането на строежа на сграда, която да приюти колекцията му от викторианско изкуство, дарена от него на страната. Така се проправя пътя за мрежата от прочути музеи, носещи неговото име.
Членове на семейството на американския индустриалец от петролния сектор Джон Рокфелер помагат за основаването на известния нюйоркски Музей на модерното изкуство през 1929 г.
Бизнесменът Соломон Гугенхайм е запомнен най-вече с емблематичния нюйоркски музей, основан от неговата фондация през 1939 г. и кръстен по-късно на него.
"Това е сложен въпрос", каза съветникът на "Арт ХК" Филип Дод. "Защо Медичите са поръчвали толкова много произведения на изкуството? Защо от Ватикана са давали поръчки на Микеланджело? Дали това е било филантропия или упражняване на власт, показност и зрелище? Мисля, че всички тези неща са налице и в Азия", заяви Дод, който миналата година беше организатор на първия частен музеен форум на панаира в отговор на растящия интерес към тази тема.
Очаква се около 40 собственици на частни музеи и колекционери от Австралия, Япония, Индонезия и Китай да присъстват на тазгодишния частен музеен форум на панаира, който ще се състои от 17 до 20 май. Тек призна, че суетата и егото са изиграли роля, когато започнал да събира колекцията си от произведения на изкуството, но твърди, че сега се връща към скромния начин на живот. Той казва, че единствената му екстравагантност е да лети в първа класа и че не носи скъпи часовници или дрехи и избягва да дава твърде много интервюта за медиите.
"Да откриеш музей означава да разшириш любовта си към обществото", каза Тек, който е президент на "Сиерад пръдюс", компания за 155 милиона долара, представена на фондовата борса в Джакарта.
"Когато виждам тълпите от хора в ММИ, изпитвам известна ревност", заяви Тек, имайки предвид нюйоркския Музей за модерно изкуство.
С разширяването на своите колекции Тек и други заможни колекционери превръщат Хонконг в третия по големина център за търгове. През есента на 2010 г. Тек плати на търг в Хонконг 6,7 милиона долара за картина на китайския сюрреалист Чжан Сяоган, изобразяваща жълто бебе и озаглавена "Глава от нов век - раждането на Народна република Китай 2". В началото на април той отново се промъкна в Хонконг. След интервю за Асошиейтед прес посети търг на "Сотбис" за съвременно азиатско изкуство, но остана във ВИП-залата, за да не бъде видян от други участници в търга.
Хитът на тази продажба беше друга творба на Чжан - семеен портрет, наречен "Кръвна линия - голямо семейство номер 2". След яростно наддаване тя отиде в телефонен участник, който даде 46 милиона хонконгски долара (6 милиона щатски долара) - три пъти повече от началната цена.
"Сотбис" заяви, че тази картина и още една, дело на Фан Лицзюн, продадена за 25 хонконгски долара (3,2 милиона щатски долара) са предназначени за музея на частен колекционер в Шанхай. Говорител на Тек не пожела да потвърди или да отрече дали купувачът е бил той.