Специалисти на НАСА анализираха отново данни от космическия апарат "Вояджър 2", който прелетя край планетата Уран през 1986 г., и установиха, че атмосферата ѝ изтича през масивен плазмоид, съобщи в. "Дейли мейл".
Загубата на атмосферата се дължи на усуканото магнитно поле, заради което магнитосферата подскача "като лошо ритната футболна топка". В резултат се образуват заредени мехури плазма, наречени плазмоиди.
Учените определиха, че плазмоидът около Уран е с размери 204 387 км на 402 336 км. Той е изтеглил от 15 до 55 процента от атмосферата на планетата.
Магнитното поле предпазва планетите, като отблъсква слънчевия вятър. Според специалистите на НАСА обаче, то създава и "фунии", през които да изтече атмосферата. Това явление е наблюдавано на Сатурн и Юпитер. Възможно е и Марс да е загубил така атмосферата си. Около Уран обаче е специфично.
"Оста на магнитното поле сочи 60 градуса настрани от оста на въртене. Затова с въртенето на планетата магнитосферата подскача като лошо ритната топка" - обясниха от НАСА.
Това уникално движение е привлякло вниманието на екип от космическия център "Годард", ръководен от Джина ди Брачо. Учените са извлекли данни за 34 години, изпратени от "Вояджър 2". Те са показали силата и посоката на магнитните полета край Уран, когато е преминавал апаратът. Плазмоидът се появява само за 60 секунди от 45-часовия полет на "Вояджър 2" край планетата.
Той прилича на малко отклонение в данните, но пресъздаден триизмерно наподобява цилиндър.
Сравнявайки резултатите с плазмоидите, наблюдавани над Юпитер, Сатурн и Меркурий, специалистите са изчислили, че цилиндърът е дълъг поне и 204 387 км и широк 402 336 км. Според тях той съдържа заредени частици, предимно йонизиран водород, допълва БТА.