Една от най-големите костенурки, обитавала някога Земята, е дебнела плячка в езера и реки в северната част на Южна Америка преди между 13 милиона и 7 милиона години, предаде Ройтерс.
Сладководният "звяр" с размерите на автомобил е бил "оборудван" за битки. Учени съобщават, че са открили нови вкаменелости от праисторическите костенурки, наречени Stupendemys geographicus. Фосилите, намерени в пустинята Татакоа в Колумбия и в района на Урумако, Венецуела, помагат на палеонтолозите да придобият по-ясна представа за древното влечуго, достигало на дължина до четири метра и с тегло 1,25 тона.
Палеонтолозите от университета на Росарио в Богота са установили, че за разлика от женските, мъжките екземпляри от вида са имали здрави насочени напред рога от двете страни на черупката. Откритите дълбоки белези във фосилите свидетелстват, че "мъжкарите" са използвали рогата като копия в битки със събратята си за женски или територия.
Боеве, в частност сред мъжки екземпляри, се наблюдават и при някои съвременни костенурки, отбелязва ръководителят на изследователския екип Едвин Кадена.
Stupendemys geographicus е втората най-едра костенурка, позната на науката, след Архелон - морско "чудовище", живяло преди около 70 милиона години и достигало на дължина до 4,6 метра.
Огромните и тежки костенурки от вида Stupendemys geographicus с размерите на седан са се хранили разнообразно. Менюто им е включвало малки животни - риби, каймани, змии, мекотели и растителност - главно плодове и семена.
Внушителните размери на праисторическите костенурки са били ключови за защитата им срещу забележителни хищници, сред които 11-метрови каймани и 10-метрови гавиали, допълва БТА.