Учени откриха следи от началото на Промишлената революция в дълбочинни проби от хималайски ледник, съхранявани в центъра "Бърд" за изследване на полюсите и климата към университета на Охайо, съобщи ЮПИ.
"Промишлената революция е революция в използването на енергията", обяснява Паоло Габриели от екипа.
"Така изгарянето на въглища започва да предизвиква емисии, които според нас са пренесени с ветровете до Хималаите", каза още той, цитиран от БТА.
Центърът "Бърд" съхранява една от най-големите колекции в света от дълбочинни ледени проби. Една от тях е взета от ледника Дасуопу на хималайския връх Шишапангма, един от 14-те най-високи в света. Слоевете лед в пробата са образувани от 1499 г. до 1992 г.
За изследването, публикувано в сп. "Протоколи на Американската академия на науките", специалистите са анализирали концентрация на 23 метални микроелемента в слоевете лед. Резултатите им разкриват следи от няколко токсични метала, като кадмий, хром, никел и цинк. Те започват да се появяват в леда около 1780 г., когато е началото на Промишлената революция в Англия.
Те са странични продукти от индустриалното изгаряне на въглища, но някои, като цинка, може да са и от горски пожари, запалени, за да бъдат освободени терени за земеделие.
Най-високите нива от металите в леда са се образували от 1810 г. до 1880 г., когато през зимата в Хималаите валежите са били особено обилни. Падащият сняг е уловил повече прах от атмосферата.