Финландски астрономи-любители заснеха нова форма на полярно сияние, което наподобява слоести облаци или пясъчни дюни, съобщи ТАСС.
Съществуването им вероятно е свързано с височинни атмосферни вълни, съобщи в сряда пресслужбата на Хелзинкския университет, позовавайки се на публикация в сп. "Ей Джи Ю Адвансис".
"Разликите в яркостта между "вълните" на тези небесни дюни може да са свързани със съществуването на аналогични колебания в потока частици, падащи на земята от космоса или в разпределението на атомите кислород в атмосферата на планетата", каза проф. Мина Палмрот от Хелзинкския университет.
Северното сияние е резултат от въздействието на магнитосферата на Земята и слънчевия вятър - потока плазма и заредени частици, които Слънцето излъчва в космоса. Тези частици се движат заедно със силовите линии на магнитното поле на планетата, "стъпило" на двата полюса на Земята, предава БТА.
Благодарение на това разположение на силовите линии, заредените частици, които обичайно не попадат в атмосферата, свободно проникват в нея на полюсите, сблъскват се с молекули азот и кислород и това предизвиква синьо-зелените светлини, които наричаме северно или полярно сияние.
През последните години фотографи-любители, които помагат на НАСА да изучава тези феномени, започнаха да говорят за поява на нов тип сияние в арктическото небе. Преди година тези сияния, наподобяващи виолетова дъга, бяха внимателно изследвани от учените. Те откриха, че сиянието е породено от уникална комбинация от процеси, свързани с активността на Слънцето и движението на потока йони в земната атмосфера.
Палмрот и колегите й са открили още един тип сияние, след като към тях се обърнали за помощ няколко астрономи-любители. Те забелязали неколкократно в нощното небе над Финландия светлини, които не спадали към категорията на полярните сияния и на виолетовите дъги.
Учените и любителите обединили усилия и започнали наблюдения. Снимки от различни точки позволили на учените да установят, че светлините възникват в горните слоеве на мезосферата на височина около 100 км. Тази част на атмосферата почти не е изследвана и затова физиците не могат да определят кое точно поражда полярните дюни, казва Палмрот.