Учени от университета в Синсинати и Китайския университет по геонауки установиха, че най-масовото измиране в историята е предизвикано от вулканични изригвания, съобщи Физ.орг.
В седименти на 252 милиона години в целия свят са открити следи от живак, който бил изхвърлен в атмосферата при горене на въглищни залежи. С дъждовете този метал попаднал в морета и океани, а след това - в морски седименти. По същото време се стигнало до масовото пермско измиране, известно също като великото измиране.
Вулканични изригвания имало на територията на т.нар. сибирски трапове - вулканична система, за която е характерно изригването на множество разтопени скали за кратко време. Магмата хиляди години излизала на повърхността през цепнатини в земята. Във въздуха били изхвърлени 3 милиона куб. км пепел, а средната температура се повишила с 10 градуса Целзий.
В резултат се увеличила киселинността на морската вода и се разраснали мъртвите зони - райони с много ниско съдържание на кислород, в моретата. Това довело до изчезване на 96 процента от морските видове, 73 процента от видовете сухоземни гръбначни и 83 процента от насекомите.
По мнението на учените, намаляването на биологичното разнообразие продължило 60 хиляди години.